Любов по неволя

В дългото, тясно помещение беше надвиснала зловеща тишина. Нито една глава не се обърна, за да погледне новодошлите. Никой не се раздвижи. Никой не заговори. Пианото остана безмълвно. Сякаш всички в стаята бяха замръзнали завинаги в миг от всекидневните си занимания.

— Велики боже — пошепна Лавиния.

Тобиас мина покрай нея и отиде до мястото, където играчите на шах седяха пред недовършената си игра.

— Смайващо — промълви той. — Виждал съм доста восъчни скулптури, но нито една не беше истинска като тези.

Лавиния отиде бавно до фигурата, която четеше книга. Восъчната глава беше сведена под напълно естествен ъгъл. Стъклените очи сякаш поглъщаха думите в книгата. Челото беше леко смръщено, а по гърба на ръката, която държеше книгата, растяха тънки косъмчета.

— Очаквам всеки миг някой да се раздвижи и да заговори — изрече шепнешком тя. — Готова съм да се закълна, че виждам синкава кръв във вените им, а бузите на жената са така очарователно бледи. Става ти някак страшно, нали?

— Племенницата ви каза, че повечето художници, които работят с восък, използват облекло и накити, за да направят фигурите си живи. — Тобиас застана пред жена в модна рокля. Пръстите на ръката й небрежно си играеха с ветрилото. Усмивката издаваше плахост. — Мисис Воун обаче е майсторка в занаята си и не прибягва до евтини трикове. Тези статуи са превъзходно моделирани.

Фигурата с престилка и боне на пианото се поклони.

— Благодаря, сър — изрече тя с весел смях.

Лавиния едва не изпищя и бързо направи няколко крачки назад. При това се удари в млад денди, който я наблюдаваше със смръщено чело през монокъла си. Отскочи настрана, сякаш фигурата бе протегнала ръка да я докосне, и за малко не изпусна пакета, който носеше в дясната си ръка.

Ала се овладя бързо, нарече се глупачка, приглади палтото си и се усмихна учтиво.

— Мисис Воун, предполагам?

— Да, жива. От плът и кръв.

— Аз съм мисис Лейк, а това е мистър Марч.

Мисис Воун стана от столчето пред пианото. Когато се усмихваше, на бузите й се появяваха очарователни трапчинки.

— Добре дошли в моето изложбено помещение. Можете да разглеждате фигурите толкова дълго, колкото желаете.

Тобиас наклони глава.

— Моите поздравления, мадам. Изработката е прекрасна.

— Вашето възхищение е балсам за душата ми, сър. — Мисис Воун погледна Лавиния и големите й очи светнаха развеселено. — Но нещо ми казва, че мисис Лейк е малко по-сдържана и мнението си.

— В никакъв случай — възрази бързо Лавиния. — Причината за мълчанието ми е, че не очаквах да видя такава… сбирка. Поразена съм, наистина съм поразена. Когато влязох, бях убедена, че помещението е пълно с нормални хора, които… как да кажа…

— Хора, които не са истински живи, но и не са истински мъртви. Това ли е, което искате да кажете?

Лавиния се усмихна слабо.

— Вашето умение е впечатляващо.