Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Стана и отиде да наплиска лицето си с вода. Тогава осъзна, че е сам в стаята. Втурна се към вратата и затича по палубата с потъмняло от ярост лице. Обиколи кораба и след няколко минути бе сигурен, че Бетина е изчезнала.
— Това ли е момичето, капитане?
Бетина отвори очи и видя мъжа, който миналата нощ я доведе в затвора. Примигна два пъти, защото не можеше да повярва на очите си. Другият мъж бе Тристан! Той стоеше над нея и втренчено я наблюдаваше.
— Да, това е момичето. Май трябва да я оставя на вашите грижи. Това ще е добра отплата за всички тревоги, които ми причини — студено рече Тристан.
— Няма проблеми, капитане. Можем да я изправим пред съда, а съдията ще се зарадва да я има в леглото си.
— Да, но обещах на бащата на момичето, че ще му я заведа. След като го сторя, не ме е грижа за нея.
Бетина се изправи, загърна се по-плътно в одеялото, насочи обвинително пръст към Тристан и извика:
— Този мъж лъже! Той е пиратът, за който ви казах! Не можете да му позволите да ме отведе!
— Наистина ли предпочиташ да останеш тук, малката ми? — попита Тристан.
Какво можеше да отговори? Не искаше да остава в килията, но и не искаше да се връща на кораба. Седем години принудителен труд, няколко години с един стар развратник или седмица на кораба на Тристан, а след това — свободата? Тристан обаче не дочака отговора й.
— Виждате ли, лейтенант, тя е много буйна и непокорна и затова баща й смята да я изпрати в манастир. Тя ненавижда дори мисълта за това и затова не желае да се върне вкъщи.
— Срамота е такова хубаво момиче да бъде дадено на църквата. Предавам я на вашите грижи, капитане, но внимавайте да не избяга отново.
— Сигурен съм, че вече няма да ми създава неприятности. Имате думата ми — хладно отвърна Тристан.
Разтвори дългата си пелерина и я уви около Бетина. След това събра дрехите, които миналата вечер бе хвърлила на пода. Намръщи се, когато видя омачканата си шапка, но не каза нищо и я поведе към вратата.
— Миналата нощ си направила голямо представление — изръмжа Тристан, когато излязоха на площада. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
— Аз… аз…
— Няма значение! — рязко я прекъсна той и я сграбчи за ръката. — Всичко друго е за предпочитане пред моето легло, така ли? Дори предпочиташ да те арестуват!
— Да, всичко! — злобно изсъска Бетина. Младият мъж обърна лицето й към своето. Очите му бяха като два къса лед. За миг Бетина уплашено си помисли, че ще я убие.
— Има само едно нещо, което ме накара да не те оставя в затвора — удоволствието, което ще изпитам като пречупя волята ти. Ще те науча на някои неща, жено. А след като знам какво чувстваш към мен, урокът едва ли ще ти е приятен.
— Какво искаш да кажеш?
— Има време да разбереш — грубо отвърна той и я поведе през площада. — Загърни се плътно с пелерината, ако не искаш да извия хубавото ти вратле.
Отдолу бе съвсем гола, но в този миг, въпреки благоприличието, й се прииска да хвърли пелерината, само и само да му се противопостави.
Тристан кипеше от гняв. Вероятно бе платил на кръчмаря, за да оттегли обвинението си и да я измъкне от затвора. Чудеше се какво ли смята да прави с нея? Какъв щеше да бъде урокът, който обеща да й даде? При тази мисъл, въпреки силното слънце, тя потръпна ужасена.
Докато прекосяваха улиците на града, Бетина осъзна каква голяма глупачка е била. Само ако беше попитала под чие управление е този остров, щеше да си спести доста неприятности. Той бе английско владение, а Тристан й бе казал, че е под закрилата на английската корона. Нищо чудно, че онези мъже бяха избухнали в смях, когато им заяви, че в пристанището има пиратски кораб. За англичаните Тристан не беше пират.
След около час, Бетина бе в каютата на Тристан, но този път той заключи вратата след нея. Не й каза нито дума и тя не знаеше какво я очаква.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Събуди я леко и нежно докосване по устните. Бетина се събуди и видя, че Тристан я целува. Това бе нежна целувка, целувка, с каквато съпругът събужда любимата си жена. Опита се да стане, но силното тяло на Тристан я притискаше към дюшека.
— Искам да стана.
— Знам какво искаш, Бетина, но за твое съжаление, желанията ти не съвпадат с моите.
В гласа му се долавяше горчивина и макар устните му да се усмихваха, сините му очи бяха сериозни. Тя виждаше, че още е ядосан за случилото се. Но тогава защо я бе целунал толкова нежно?
— Пусни ме да стана! — рязко изрече тя. — Знаеш че не понасям близостта ти!