Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Каква самоувереност излъчваше тази жена и колко естествена беше едновременно с това.
Трябваше да преглътне един-два пъти, за да укроти връхлетелите го чувства, седна на масата, изпружи високо крака и скръсти ръце зад главата си. В тази риза беше облечен, когато се срещнаха за пръв път. С тънките си изискани пръсти тя закърпваше скъсаната яка. Пред него бе точно жената, която, стройна и изискана, бе намерила през нощта утеха на гръдта му…
— От вас ще излезе чудесна съпруга — нападна я той с враждебност, която изненада и самия него.
Тонът му очевидно я развесели.
— Както виждате, държа се чинно, както подобава на заложник, а вие продължавате да недоволствате, мистър Сребърен сокол. Не чупя нито кафения ви сервиз, нито пък размазвам мармалад по пода. Просто си убивам времето, като привеждам в порядък вашия гардероб.
Той я заплаши с пръст.
— Не преигравайте, милейди!
Тя само наведе усмихната глава. Трижди проклета да е, но тя вярваше на този мъж! След шест дни и нощи на съвместни преживявания й се струваше, че е прозряла, що за човек е той. Нещо изпука, бе счупил една от перодръжките. С въздишка хвърли двете парчета, стана и се отправи към Скай. Пръстите й продължиха да редят бод след бод и тя изобщо не го погледна.
Тон повдигна брадичката й и погледите им се срещнаха.
Каква смущаваща красота! Не се бе родил художникът, който да възпроизведе отсенките на синьото и зеленото, които се смесват в очите й или пък златисто-червения цвят на косите й. Дори и най-изявените скулптори на Ренесанса не биха успели да изваят фините черти на нейното лице, скулите й, контурите на брадичката, тъй решителна, тъй своеобразна. Никой не бе в състояние да пресътвори създаденото от Бога — Ева, изпратена от грешния рай на този кораб, със стройната си талия, крехко и гъвкаво тяло, сочни кръгли гърди и неописуема предизвикателност. А и кожата й галеше като коприна.
Отгоре на всичко тази усмивка… Присъствието му изобщо не я смущаваше. А страхът? Необходимо бе поне мъничко да се бои от него.
Той издърпа грубо ризата от ръцете й и я захвърли встрани. Тя го погледна изплашено и независимо от съпротивата й той я изправи на крака.
— Там пред нас е островът — проговори тя.
— Виждам. — В този миг обаче той виждаше единствено очите й.
— Не трябваше ли да…
— Милейди, не са ли ви казвали, че сте една от най-красивите жени на този свят? Мисля, че го знаете, защото не ви липсва самоувереност.
Скай навлажни устните си и понечи да се отскубне от ръцете му, но това не й се удаде.
— Какво искате от мен? — попита тихо.
— Да си кажа честно, и аз не знам съвсем точно — отвърна той с усмивка. — Струва ми се, че мога да ви опитомя. Възможно е да не поискам за вас откуп, а да ви задържа при себе си.
— Не се шегувайте, моля ви! — проплака тя и се опита да открие истината в очите му.
Пръстите му се впиха в ръцете й.
— Защо мислите, че се шегувам, милейди? Ние, пиратите, сме пословични с необузданата си разпуснатост и развратност. Най обичаме да пленяваме жени. Корабите връщаме на собствениците им, жените обаче — не! — Главата му се наведе към нейната и последните му думи преминаха като топъл полъх по нейните устни. И тогава той я целуна, притисна я към себе си, изпълнен със страст и копнеж. Устните й бяха най-сладкото нещо на света, а бесният пулс на сърцето го влудяваше.
В главата му биеха тъпани и той осъзна внезапно, че в тази жестока и изнурителна битка ще загуби не само контрола над себе си, а може да погуби дори и душата си. Езикът му сякаш престана да се интересува от нейната уста и се спусна по врата й чак до набъбналите й играещи гърди.
Тя все още не се съпротивляваше. Но изведнъж нададе яростен вик, отскубна се от хватката му, която междувременно бе отслабнала, и изтри устните си с ръкав сякаш бе яла нещо отровно.
— Негодяй такъв! — изписка и се нахвърли с юмруци върху него. Преди да го достигне обаче, той хвана китките й.
Да върви по дяволите, помисли той, и аз да вървя по дяволите. Останал без дъх, той я притегли отново — желанието му не бе угаснало, напротив, разпалваше се все повече. В прегръдките си държеше самия пулсиращ живот, енергията на слънцето, вълнението на морето, А твърдеше, че го ненавижда… Но не й ли трябваше твърде много време, докато започне да протестира срещу целувката му? Пък и сега дори го гледаше втренчено с искрящи очи! Не прилича съвсем на омраза. Или може би е наистина омраза, но страстна омраза, която изгаря тялото и го кара цялото да трепти, омраза, която ще разпали докрай копнежа му по нея.