Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Позволете да се усъмня. Но както и да е — няма ли да ми се притечете на помощ?
— Дори да умирате от жажда, пак няма да ви помогна!
— Госпожице, подлагате търпението ми на тежко изпитание.
— Тъй, тъй — измърмори тя с неудоволствие. Изнервяше я обстоятелството, че трябва да стои с гръб към него и не може да го държи под око. И все пак се налагаше да издържи и да не се обръща.
Мисълта й отново се насочи към незаключената врата. Може би пък — ако се престори на послушна…
— Лейди Кинсдейл… — започна Сокола, но тя се обърна бързо към него и той замлъкна. Лежеше отпуснат и спокоен във ваната и се усмихваше. Беше опънал крака, а ръцете му се опираха на ръба на ваната. — Колко мило от ваша страна, госпожице! А сега ще ми насапунисате ли раменете и гърба?
Тя отвърна на усмивката с усмивка, отправи се към ваната и… я подмина бързо. Но в мига, в който вече се измъкваше през вратата, нещо хвана нощницата й, чу се неподражаемият противен звук на раздран плат. Тя изкрещя и цялото й тяло се извъртя. Той стоеше зад нея мокър и гол, а в ръката си държеше част от нощницата й. Тя издаде сподавен вопъл, когато забеляза, че долната част на тялото й е разголена.
Още малко и щеше да успее. Дали имаше изход за нея? Ако ли не, оставаше морето. Пиратът обаче се оказа по-бърз. Той захвърли в този момент парчето памучен плат, сграбчи Скай за раменете, завлече я обратно в каютата и затвори вратата. Този път спусна резето. Обърна се бавно към нея и се усмихна — усмихна се заплашително като сокол, в чиято човка се гърчи полска мишка. Постепенно усмивката му угасна и със злокобен глас каза:
— Играта свърши, милейди. Вие така и не можахте да разберете колко е важно да изпълнявате безпрекословно нарежданията ми. Отсега нататък обаче ще правите, каквото ви кажа.
Тя се опитваше с усилия да прикрие голотата си с остатъците от ризата. Устните й трепереха издайнически, въпреки че не искаше да покаже колко се страхува. Решимостта й обаче се разклати в момента, в който той направи първата си крачка към нея. При втората крачка отскочи с писък назад, но той я задържа за китката и я притегли към себе си. Опари я топлината на тялото му. С едно внезапно движение той смъкна от тялото й каквото беше останало от нощницата.
Устните му бяха тъй близо, че дъхът й направо секна. Мократа му гръд я заслепяваше под лъчите на слънцето, което огряваше каютата. На Скай й се искаше да изкрещи, но не можеше, защото все още не й достигаше дъхът. Целият свят заплашваше да се срине. Всеки миг можеше да се срути на пода и Сокола нямаше да я пожали.
— Банята ви чака, милейди. — Думите му се примесиха с бяла пелена, която премина по устата й, слей това я вдигна високо и я положи във ваната. Тя инстинктивно прибра колене и ги притисна към гърдите си. Сребърния сокол уви бързо косите й и ги за върза на възел, за да не се измокрят. Водата бе приятно топла, но тя все още мръзнеше и трепереше цялата.
— Ако вие миришете на французки бардак, това си е в реда на нещата. — Стоеше зад нея и преди да разбере изобщо какво става, той прокара по тила, ръцете и раменете и кърпа, напоена с нежен аромат. Тя запротестира и се изправи, но с това нещата се влошиха още повече, тъй като сега вече той беше в състояние да насапуниса и гърдите. За кой ли път дъхът й спря, пръстите му докоснаха розовите връхчета, те набъбнаха и през тялото й премина жарка вълна. Сокола се приведе към нея, погледите им се срещнаха. Странният магнетизъм на очите му сякаш парализира цялата й воля. Не беше способна да помръдне, единственото, което можеше да възприеме все още, бе бесният бяг на сърцето. Обзе я паника. Той хвърли кърпата във водата и ръката му легна неподвижна върху нейните гърди.
Сред горещите изпарения устата й бе засъхнала. Вложи последните остатъци от воля, за да отхвърли от себе си необичайното вцепенение, да навлажни с език устните си и да проговори с дрезгав глас:
— Моля ви…
Сокола изруга полугласно, извърна се и Скай се потопи отново цялата във водата. Долови бързината, с която навличаше панталоните си. Бос и разголен над кръста, той излетя от каютата и от външната страна спусна резето. Девойката се разбърза, излезе от ваната и се подсуши — нали той можеше да се завърне всеки миг. Хавлията все още ухаеше на мъжкия сапун — фин и тръпчив.
Взе чиста блуза от раклата и се заоблича, като не пропусна нито една подробност — корсаж, чорапи, жартиери, фусти. Светлосинята ленена рокля придоби постепенно формата на камбана.
Този ден Сокола не се завърна в каютата, вечерта също го нямаше. Робърт дойде с няколко други моряци и всички заедно изнесоха ваната и кофите. По-късно й донесе храната.