Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Лицето му бе тъй близо до нейното, в очите му се таеше тъй смущаващ блясък, че протестът й замря насред път. Имаше едно-едничко желание — мъжът да се отстрани от нея. Очарованието му заплашваше сериозно невинността й и това не можеше да се отрече. Макар и да твърдеше, че жената не струва златото и среброто, което са готови да дадат за нея…
Сега тя разбра, че той изобщо не бе имал, нито пък има намерение да я обезчестява. Искал е само да я измъчва и просто да се забавлява.
Тя се опита да измъкне ръцете си от хватката му.
— Никога няма да ви принадлежа доброволно! — просъска тя разярена.
Сокола не каза нищо, пусна я и се надигна от леглото. Отправи се към масата и се зарови в някакви книжа, обръщайки гръб на Скай. Известно време тя остана да лежи, като не смееше да помръдне. Накрая все пак се изправи, прехвърли крака през ръба на леглото и отметна кичурите коса от лицето си.
— Налага се да ви оставя за няколко часа, милейди. Може би дори и през нощта няма да съм тук. Ню Провидънс е лошо място. Притворете завесите. Не разрешавам да излизате на палубата.
Тя мълчеше, и затова я запита с остър тон:
— Разбрахте ли какво ви казвам?
Очите й заискриха гневно, но тя се овладя и отговори с мек глас:
— Каквото и да наредите, капитане, винаги на вашите заповеди…
— Лейди Кинсдейл, вие дори и не подозирате силата на моя темперамент. Ако обаче не се вслушате в думите ми, ще го опознаете истински.
Тя скочи от мястото си и викна разярена:
— И от какво да се страхувам, моля? Ще ме заключите тук, а екипажът ви няма да ме пуска навън. Защо изобщо си правите още труда да ме заплашвате?
Необходими му бяха няколко крачки, за да се намери до нея, сграбчи я за раменете и я разтърси.
— Защото не знам по какъв друг начин да ви вразумя, ето защо!
Без да каже дума, тя с всичка сила стовари крака си върху неговия. Струваше си да види как подигравателната му усмивка угасна и вместо нея се появява болезнена бледност. Но още в същата секунда тя изпищя пронизително, тъй като той я сграбчи, понесе я във въздуха, седна с нея на леглото и я стовари по корем върху скута си.
— Знаех още от самото начало, че няма да се мине без порядъчна порция пердах.
— Не, не, не! — изкрещя Скай и като не можа да направи нищо друго, го захапа за бедрото. Той замахна и ръката му се стовари тежко върху седалищните й части. Унижението и болката покараха сълзи в очите й. — Престанете да ме биете!
— Настъпихте ме най-подло, а след това ме и ухапахте. Настоявам веднага да се извините!
— Не искам!
Сокола запретна полите й. Това момиче трябваше да разбере някои неща. Тя се съпротивляваше толкова енергично, че се търкулна на пода. Полузамаяна го погледна:
— Умолявам ви…
— Извинете се веднага!
— Е, добре. Съжалявам, че ви ухапах — сведе посрамено глава, тъй като я принудиха да моли пират за извинение. Когато той се изправи и мина покрай нея, тя добави като на себе си: — Но още повече съжалявам, че не мога да ви хвърля жив във врящо масло.
Сокола се върна мигновено, хвана я за брадичката и приближи лицето й към своето. Среброто в очите му сякаш затанцува, а усмивката бе тъй чувствена, че я обля гореща вълна — нищо, че се бе заклела да го мрази вечно.
— Още отсега се радвам на следващата ни среща, милейди. Тогава ние двамата с вас ще поразучим още по-детайлно скритите ви желания, нали? — Обърна се, затвори завесите и прибра книжата от писалищната маса. Преди да напусне каютата, той се извърна отново към нея. — Дръжте се разумно, Скай. Предупреждавам ви.
Никога до този момент не бе чувала някой да блъска вратата с такава сила. Когато той спусна резето отвън, тя скочи и въпреки нареждането му се завтече към прозореца, от който можеше да се види островът. Запита се колебливо защо ли той отдава толкова голямо значение на спуснатите завеси. Е, ако ги дръпне малко, сигурно няма да се случи нищо особено. Тя разтвори двете завеси и се загледа в кея. Рибари сортираха улова си, над тях две леко облечени жени се бяха провесили от един балкон и със смях махаха на някакъв юначага. Пияна двойка се клатушкаше нагоре по улицата, контета, целите в кадифе и брокат, се пъчеха горделиво сред полуоблечени моряци с превръзки на очите. Някои мъже бяха облечени наистина елегантно, но това се дължеше вероятно на богатство, натрупано по незаконен път. Не, не ставаше дума за джентълмени, а за пирати — такива като Сребърния сокол, който бе дошъл тук с кораба си, за да урежда някакви далавери.
От кораба се откъсна голяма лодка. Сокола бе в нея заедно с около дузина мъже. Скай притвори бързо завесите, за да не я забележат. Той щеше да се върне, а тя не бе наясно със себе си докога ще е в състояние да потиска чувствата, които бе събудил в нея.