Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Не след дълго той вече не се задоволяваше с устата й. Ръцете му я галеха настойчиво по бедрата, връщаха се нагоре до гърдите, а тя все още не се отбраняваше. Не се възпротиви дори и когато шепата му обхвана едно от голите хълмчета. Смътно си спомняше, че хавлията се свлече на пода. Мислите й се оплетоха окончателно и силни, властни чувства завладяха сърцето й, душата й. Целувката му сякаш я изпълваше цялата, неговите ласки, страстта му изтръгнаха от гърлото й непознато, тихо хълцане.
Този звук, тъй копнежен, тъй чувствен, я отскубна от вцепенението. Тя опря юмруци в гърдите на мъжа, който все още я държеше здраво притисната до себе си. Заизвива се отчаяно в прегръдката му, но така и не успя да се освободи. Отметна глава назад и посрещна погледа му. В очите му се зараждаше буря.
— Момиче, не си играй с мен! — процеди той.
— Аз ли си играя?
— За Бога, милейди, не ме изкушавайте!
— Не ви изкушавам за нищо. Вие сте кукловодът и дърпате конците като всемогъщия Бог. Вие сте този, който ме плени, вие раздавате заповеди наляво-надясно като някакъв тиранин. Вие умеете да ме измъчвате и ме предизвиквате да върша неща, от които губя разсъдъка си. Страхувам се до смърт, че ще ме насилите, боя се от смъртта, а вие какво правите, играете си о мен като котка с мишка.
Очите му все още пламтяха, лицето бе напрегнато. Докосна бузата й. Пръстите му погалиха нейните устни, които все още носеха следите от целувката му.
— Кажете ми, милейди, това преди малко изнасилване ли беше?
— Моля… ?
— Имам вашето обещание. Може би искате да го изпълните сега… — Скай се отскубна, коленичи и посегна към кърпата на пода. Сокола също приклекна до нея. — Започвам да си мисля, че по-скоро аз съм ваша играчка, отколкото вие моя, милейди. Нощем ме прегръщате и ми се доверявате, а денем… Не разбирате ли, че в тъмнината, ако поискам, мога да си взема това, което ми трябва?
Момичето сведе поглед, но той повдигна брадичката й.
— Вие ме отвлякохте…
— Отговорете на въпроса ми…
— Е, добре! — извика тя гневно. — За вас е детска игра да се нахвърлите върху мен. И досега се чудя защо още не сте го направили.
— Да ви насиля, когато, изпълнена със страх, сте се сгушили в мен? Нима наистина мислите, че ви желая по този начин, милейди? Само когато истински копнеж ви хвърли в прегръдките ми, само тогава…
— Никога, никога няма да изпитам копнеж по един пират.
Той се усмихна и погали голото й рамо.
— Стига да поискам, мога още сега, сега веднага да разпаля у вас страстно желание — изправи се рязко, а тя се почувства съвсем мъничка, когато я погледна отгоре. — В едно сте напълно права, милейди, наистина умея добре да измъчвам. Най-много измъчвам обаче сам себе си. А сега ще ви оставя сама, докато се облечете…
След като вратата се затвори зад гърба му, Скай се изправи. Цялото й тяло гореше, краката и ръцете й трепереха. Обзе я странна отпадналост, и най-малкото движение я затрудняваше. Докосна с пръсти устните си и треперенето се усили. Все още усещаше целувката, ръцете на Сребърния сокол сякаш все още галеха тялото й…
Той каза, че ще се върне… Жизнеността й се върна и тя се завтече към своя сандък. Имаше само още една чиста нощница от памучен плат — светлосиня, обсипана с цветчета, обвезана с копринени ширити по ръкавите и по талията. Тя се пъхна бързо в нея. Буквално на секундата на вратата се потропа и Сокола пристъпи в каютата. За пират изглеждаше абсурдно и непривично величествен в черните си одежди, с перо, полюляващо се на шапката му. Следваше го Робърт, комуто капитанът връчи изписания лист.
— Помнете, необходима е огромна предпазливост.
Робърт хвърли поглед към Скай, кимна и по лицето му се изписа неуверена усмивка.
— Съвсем скоро ще ви сервирам вечерята, милейди.
Храната изобщо не я интересуваше в този момент.
Изпълваше я едно-единствено желание — да избяга от Сокола.
— Не съм гладна, Робърт — отвърна тя равнодушно.
Той я огледа от глава до пети и очите му се скосиха, когато отново обърна поглед към господаря си. Сокола беше седнал на бюрото и внимателно изучаваше редици от числа в някаква книга.
Скай легна на леглото и се премести към стената. Двамата заговориха за някакъв товар, който или щяха да продават, или пък да плячкосат. Тя притвори очи, а гласовете продължаваха да се редуват. Постепенно се унесе. Заспа леко и сънят и продължи докато настъпи… мракът.
Бе пленнничка и нямаше къде да избяга. Тялото й се загърчи. Тъмнината я притисна и остана без въздух. Не бе способна дори да извика за помощ…