Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Тя заспа на масата.
Много по-късно се събуди, но в леглото. Запита се, как ли е попаднала там. Да не би да се е превърнала в сомнамбул? Роклята й заедно с всички останали неща бе на тялото й, нямаше ги единствено меките кожени обувки. Нима Сребърния сокол е бил тук?
Той бе сдържал думата си — двата фенера светеха.
Все още замяна, тя полегна обратно на леглото и прегърна възглавницата. Изведнъж разбра, че мъжът до нея й липсва — както и нежността, с която я утеши предната нощ.
Не дойде и на следващия ден. Робърт Ероусмит сервира закуската и обеща по-късно да се върне и да я изведе на палубата, Тя не попита за капитана и реши повече да не вкарва втория помощник в правия път. Спомни си думите на Сокола, че всеки предател неминуемо ще намери смъртта си.
По обед Робърт я изведе. Мъжете на палубата я посрещнаха много учтиво — отдаваха й чест или пък се покланяха. Духаше лек попътен вятър. От Сокола нямаше и следа. Скай се облегна на перилата на десния борд и се остави на вятъра да поиграе с косите й и да я милва. Робърт посочи в далечината брега на Флори: да, тя кимна разсеяно.
— Всъщност, какво стана с камериерките ми от Ирландия? — запита тя неочаквано. — Живи ли са още… ?
Стори й се, че Робърт сподави усмивката си, но след това отговори със сериозен тон:
— Разбира се, че са живи, милейди. Сигурен съм че ще си ги получите обратно във Вирджиния.
— Това е добре. Погрижете се това наистина да стане! Баща ми ще плати и за тях!
— Сокола ще бъде уведомен, милейди.
— Впрочем, къде е той? — изплъзна се от устата й и веднага се презря заради този въпрос. Какво я интересува той? Отсъствието му бе добре дошло за нея, каквото и да се криеше зад него.
Е-е, има си работа. Ще бъде зает, докато стигнем Ню Провидънс.
— Това е чудесно — отвърна Скай беззвучно.
Както наблюдаваше небето, Робърт се прокашля.
— Уви, време е вече да ви изпроводя обратно в каютата. Мога ли да направя още нещо за вас?
Скай поклати глава, но в този момент и хрумна нещо.
— Бих се изкъпала още веднъж. — Каква чудесна възможност да поиграе с топлата вода, да отпусне тялото си и да се намаже цялата с ароматен сапун, без да се страхува от Сребърния сокол.
— Отново ли? — Робърт я гледаше с невярващи очи. — Наистина ли искате да се изложите пак на всички най-зли болести?
— Къпала съм се изключително често, мистър Ероусмит, и въпреки всичко съм здрава като бик. Да не би желанието ми да ви създава някаква трудност?
— О, в никакъв случай. За мен волята ви е закон, лейди Кинсдейл.
Каква ирония, помисли тя с горчивина и промърмори:
— Благодаря.
В каютата тя започна да изучава книгите от библиотеката. Бейкън, Шекспир, сър Кристофър Врен, най-различни древни гръцки философи, книги по военно дело и навигация, философия, медицина и астрология. Явно, че Сребърния Сокол бе начетен човек. Или пък бе заграбил кораба на друг начетен човек. Това, разбира се, също бе възможно.
Робърт внесе ваната и няколко кофи вода с помощта на двама моряци. Не за първи път й мина през ум, че тези мъже изглеждат твърде порядъчни за пирати. Може би пък е свикнала на стила им през тези четири дни?
Когато остана сама, тя се съблече с резки движения и се потопи бързо във ваната. Кой знае защо си помисли, че със събличането на последната дреха отнякъде ще изникне и Сокола. Но не би. Облегна се доволно във ваната и се отпусна.
Водата бе поизстинала. Колко ли време бе престояла във ваната? Него ли чакаше? В никакъв случай! И все пак? Може би копнее да изпита наново парещия огън, който разпалиха в нея ласкавите му ръце?
— Никога вече! — промълви тя, засрамена от себе си, изскочи нервно от ваната и се загъна в кърпата.
В този миг вратата се отвори. Облечен в елегантна дреха, той държеше в ръка ръкопис, погълнал цялото му внимание. Бавно се придвижи към средата на помещението и се спря едва когато забеляза присъствието на Скай. Тя притисна кърпата към гърдите си и го загледа втренчено. И Сребърния сокол не каза нищо. Хвърли изписаните листа върху писалището, огледа я внимателно, а кръвта в жилите й ускори своя бяг. Той беше този, който накрая наруши настъпилото мълчание.
— Обичате да се къпете, нали?
— Да — успя да каже тя едва-едва. Колко бе сериозен само…
— Спахте ли добре, госпожице?
— Да.
— Робърт ви е извел на палубата, надявам се?
Явно, че не му идваше наум нищо повече, за да поддържа разговора. Две крачки и застана до нея. Дори и не помисли да бяга. Сребристосивите му очи се впиха в нея, дъхът й секна и краката сякаш потънаха до глезени в пода.
Пръстите му игриво погалиха косата й, устните му потърсиха нейните. Неговото докосване отново разпали пожара в тялото й, сладка тръпка пробяга през жилите. Езикът му милваше ъгълчетата на нейните устни, дог като те се разтвориха. Целувката им ставаше все по-страстна и Скай почувства, че губи разсъдъка си.