Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Прецени, че лодката вече е достигнала до кея и отново хвърли поглед през една цепнатина между завесите. Втора лодка с около четиридесет души се отдалечаваше от кораба в посока към брега. Според Скай на борда оставаха съвсем малко хора, тъй като общият им брой не бе повече от шестдесет. Очевидно в това пиратско гнездо Сребърния сокол не се опасяваше от нападение върху плячката му.
Междувременно той стъпи на брега. Тя видя как някой му връчи сребърен рог с някаква напитка, както и ликуващата тълпа, която го наобиколи. Замисли се. Дали да не се възползва от неговото отсъствие? Може би Робърт Ероусмит бе на борда, за да я пази. Дано да е така… Завтече се решително към заключената врата и забарабани с юмруци по дървената табла.
Гостилницата носеше името „Златният англичанин“, в чест на сър Франсис Дрейк, най-великия корсар, роден до този час. Разположена бе далеч от пазарния площад. От лявата й страна се простираше пясъчният бряг, а от дясната — кеят, на който можеше да се купи почти всичко на този свят. Тук се ремонтираха кораби, точеха се ножове, продаваха се най-различни оръжия. Случваше се понякога на това място да екзекутират и някой убиец. Подобни събития представляваха все пак рядкост, тъй като в средите на негодяите беше в сила някакъв строг кодекс на честта. Имуществото на който и да е пират, независимо от произхода му, се считаше за неприкосновено. И все пак понякога избухваха лични разпри. Сребърния сокол бе наясно, че в резултат на сблъсъка с Едноокия Джек тази вечер ще му се наложи да дава обяснения. Погледнато от друга страна обаче, Джек бе този, който нападна пръв. Нормално е в такъв случай нападнатият да се отбранява.
В „Златния англичанин“ цареше голямо оживление. На подиума свиреха цигулки, ромът се лееше като из ведро. Най-отявлените главорези от бранша се бяха събрали на това място. На една от ъгловите маси сред шумна компания се бе разположил обвеяният с печална слава Едуард Тийч, за когото се твърдеше, че е родом от Бристол. Безскрупулността му бе пословична и все пак се смяташе, че не е толкова жесток, колкото покойния капитан Кид. Около застаряващата Ан Бони се тълпяха множество почитатели. Проститутките се влачеха край масите и прибираха алчно всичко, което пияни и щедри пира ги раздаваха.
Сред своята свита седеше и Уилям Логан, разбойник с почернели предни зъби и стоманена кука вместо дясна ръка. На облегалката на креслото му бе приседнала тъмнокоса проститутка, скучаеща от липса на внимание. Мрачният поглед на Логан следеше Сокола.
— От този могат да се очакват само неприятности — промърмори Робърт Ероусмит в момента, в който пристъпяше в кръчмата след своя капитан.
Сребърния сокол повдигна равнодушно рамене и седна с хората си на една от средните маси. Свъсил чело, той наблюдаваше как някакъв мъж изтича до Логан и размени с него няколко реплики. Този факт смути малко Сокола, макар и да не знаеше защо. Някакво шесто сетиво го предупреждаваше, когато бе налице опасност. Какво ли ставаше там? Отговорът на този въпрос сега-засега можеше да почака.
До него се намести капитан Стоукър, наричан понякога „губернатор“ на острова. Той бе възрастен мъж с посивяла брада и телосложение на воин-саксонец. Обърна се към Сокола със сериозно изражение на лицето:
— На някои добри люде от нашите хич не им се харесва, дето си убил Едноокия Джек. Не бива да се изтребваме един-друг. Свои хора сме.
Сребърния сокол се пресегна и си взе от средата на масата печен агнешки бут.
— На Джек му беше много добре известно, че „Силвър месенджър“ ми принадлежи. Още през март казах, че искам този кораб — в деня, в който научихме, че е потеглил от Англия.
— Джек заговори първи за това…
— Вярно, че спомена кораба, сър, но по онова време беше взел на мушка испанеца да Мадона от Картахена.
— И все пак…
Сокола запокити ножа си и агнешкия бут върху масата и се надигна.
— Ей вие, слушайте всички тук! — извика тон гръмогласно и музиката замлъкна. Настъпи гробна тишина. Всички до един се бяха втренчили в него — едни със страхопочитание, а други, като Логан, с интерес — Едноокия Джек загина и не отричам, че беше прободен от моята сабя. Но не аз бях този, който търсеше битката, а той. Беше решил, кой знае защо, да ми оспорва трофея. Следователно той умря по силата на правилата, които всички ние познаваме и сме длъжни да спазваме. Ако някой мъж сред вас или пък жена… — при тези думи се поклони на Ан Бони — … се съмнява в правотата на думите ми, то готов съм да дискутирам с него. Говорете искрено и открито, защото тези, които говорят зад гърба ми, ще опознаят моя гняв.