Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Един юмрук се стовари тежко на една от масите. Уилям Логан се надигна от мястото си. Един път вече двамата бяха кръстосали саби на това място. Поводът беше английски кораб, за който Логан претендираше, но който попадна в ръцете на Сребърния сокол. Капитан Стоукър не бе успял да се намеси навреме и в двубоя Логан загуби едната си ръка. А сега явно искаше да си отмъсти, да пролее кръв.
— Доколкото ми е известно, Джек първи е стъпил на борда на „Силвър месенджър“ и го е завладял.
Сокола мързеливо положи крак на една от скамейките и се приведе напред.
— Да, но той знаеше, че корабът е мой.
— Вие сте му го отнели.
— Е, вие се придържате към това мнение, сър, но не и аз. — Съвсем скоро ще изпитате мнението ми на собствения си гръб.
От съседната маса скочи млад английски пират на име Ричард Кренън. Произхождаше от добро семейство. Сокола харесваше този момък, защото и той също се беше специализирал във взимането на заложници и не си цапаше ръцете с кръв.
— Всичко е от ясно по-ясно. Бях тук, на това място, когато Сокола обяви пред всички, че има претенции върху „Силвър месенджър“. С други думи, той не е престъпил нашите закони и справедливо е защитил имуществото си в честен двубой с Джек.
— Не е вярно! — извика Логан.
Сребърния сокол се обърна към Ан Бони.
— Мадам, не бихте ли споделили и вие мнението си?
Тя се усмихна, а през ума му мина: Някога и тя е била млада и е мечтала да бъде щастлива, както всички млади момичета… Не знаеше какво я е примамило точно в това пристанище.
— Мисля, че правото е на ваша страна, капитане. Фактите са ни известни и с това смятам въпроса за приключен.
— Благодаря ви, мисис Бони — Той седна на мястото си, а гостилничарят донесе още вино и пял куп агнешки бутове. — Май бързо-бързо се покрихте някъде, когато положението стана напечено, а, Фергюсън? — попита Сокола развеселен.
— Сър, покривът над главата ми е все едно от слама, защото вие, благородните господа, или ще се дуелирате, или пък палите наред. Жалките мебели тук мога много лесно да заменя с други, но собствената си кожа — не. Затова винаги гледам да ме няма, когато тук захвърчат искри.
Сокола се разсмя и доля вино на капитан Стоукър.
— Успокойте се, сър, въпросът се изясни по мирен начин.
— Логан не е човекът, който ще остави нещата току-така.
Сокола даде знак на музикантите и те засвириха отново. Някакъв моряк изля кана вино между гърдите на една от уличниците и тя се разкрещя. На друго място гръмна смях. Веселото, ведро настроение се завърна в залата.
— Боя се от това, че е голям побойник — продължи Стоукър. — Така може да ни навлече големи беди.
— Възможно ли е това? — запита Сокола усмихнат. — Както чувам, губернаторът на Северна Каролина е влязъл в комбина с един от нашите побратими. Казват още, че бил бая подкупен. С други думи, нашият златен век ще продължава вечно.
Стоукър поклати глава с тежка въздишка.
— Във водите на Каролина може и да сме в безопасност. Във Вирджиния обаче местният губернатор Спотсууд ни е подгонил като ловджийска хрътка.
— И аз съм чувал същото.
— Работата е там, че за да ни пипне, трябва първо да мине през Каролина, нали? — разхили се Стоукър.
Сокола го потупа по раменете.
— Тъй вярно, капитане. А сега да поговорим за нашите си работи. Трябват ми платно, игли за шиене, кафе и прясно месо. Да не забравя — и ром. Можете ли да ми доставите всички тези неща?
Стоукър кимна на един от своите придружители да му донесе мастилница, перо за писане и лист хартия, за да си запише поръчката.
На кораба Скай не бе охранявана от Робърт Ероусмит. На тропането и по вратата се отзова едър, як французин.
— Мадмоазел?
Телосложението на този мъж бе направо страховито, но кафявите му очи под черната къдрава коса гледаха меко.
— Извинете, господине, но внезапно ми прилоша. Трябва да изляза на чист въздух.
— Гръм и мълния! Трябва да си стоите тук, защото иначе капитанът ще ми откъсне главата.
— Ох — простена тя и се преви — чувствам се тъй ужасно.
— Е, добре, съгласен съм, ще ви изведа. Опрете се в мен.
Скай се усмихна благодарно и го хвана под ръка. На палубата тя пое дълбоко въздух. Всичко мина по-леко, отколкото си мислеше. Той я изпроводи до перилата, а тя през това време се оглеждаше крадливо. Очевидно корабът бе почти безлюден. Само горе, на наблюдателния пункт, можеше да се види един моряк.
Непосредствено до корпуса се поклащаше лодка, а от кораба висеше плетена стълба. Изкушението бе твърде голямо.
— Сега по-добре ли сте, мадмоазел?