Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Скай!
Гласът му премина през нея като слънчев лъч и тя разтвори широко очи. Лицето му се наклони към нея и каютата се обля в светлина.
— О! — възкликна тя и притисна ръка към устата. Страхът все още не искаше да я напусне.
Сокола лежеше с открита гръд до нея. Взе я в прегръдките си и погали косата й.
— Какво ви е?
Скай само поклати глава и той въздъхна с облекчение. Постепенно спокойствието й се възвърна и тя надигна глава, за да го погледне право в очите.
— Вие… не се чувствайте задължен да ме утешавате.
— О, обичам да ви утешавам.
— Нали казахте, че… че само ви изкушавам.
— Забравете сега за това.
— Аз не съм искала да бъда изкушение за вас.
— Опитайте се да поспите, лейди Кинсдейл.
Тя положи обратно глава върху възглавницата, затвори очи и през тялото й премина тръпка.
Ти, радост моя, мислеше той, радост и мъка ведно.
ГЛАВА ПЕТА
Сребърния сокол стоеше изправен на предната палуба с ръце, опрени на хълбоците. Бризът подухваше край него, докато наблюдаваше канала, по който хората му предпазливо направляваха кораба.
Всичко бе под контрол. Робърт бе на кормилото, а моряците се катереха пъргаво като маймунки по такелажа и нагласяха платната според посоката на вятъра, за да не намалее скоростта и подвижността на кораба. Приближаваха остров Ню Провидънс, оживеното пристанище, управлявано от мошеници и разбойници.
Често бе идвал тук и познаваше пристанището много добре. Внезапно потрепера, сякаш току-що бе излязъл от сгорещената баня сред студа на зимен ден. Разкърши рамене и бързо отърси от себе си това усещане. И все пак опасността ни дебне, помисли той.
Отдавна бе осъзнал колко бе рисковано да сключи този договор с дявола. И все пак — заради момичето сега нещата изглеждаха по различен начин.
Трябваше да отплувам направо за Боун Кей, дори и пътуването да бе продължило по-дълго, заразсъждава той. От собствената си територия би могъл да изпрати послания и да преговаря относно връщането на кораба и на заложниците. Наложи му се обаче да дойде тук, понеже на това място капитаните планираха своите курсове и си разпределяха трофеите.
По дяволите момичето!
Съвсем скоро тя щеше да бъде на сигурно място, заключена в подходяща стая. Възнамеряваше да я изпрати на брега с лодка и да възложи на Жак Дьо Бре да я охранява. Здравенякът-французин беше пословичен с майсторството си в благородното фехтовално изкуство. Този мъж щеше да изпълни задачата.
Сокола извади от джоба си далекоглед и заизучава сцената, към която се бяха отправили. Пред взора му преминаха жалките къщурки на иначе тъй пъстрото пристанище, каците с барут на кея, сушените риби, прострени между тях. На носа на малък ветроход беше застанала чернокоса уличница със запретнати поли и опалени от слънцето крака. Тя си вееше мързеливо с ветрило и се вслушваше в разговора на двама мъже, който кърпеха рибарски мрежи. По-навътре в града имаше някои сгради, който наподобяваха къщи, голямата част от пристанището се състоеше обаче от западнали бараки и складови помещения.
Крайно неподходящо място за една лейди…
Той сне далекогледа от очите си и нареди на Рутгер Гунар да смени Ероусмит на кормилото. Предстоеше да хвърлят котва.
— Кажете на Робърт, че след час трябва да сме на брега!
Рутгер закима с глава.
— Слушам, капитане.
Сокола се отправи бързо към каютата си. Макар и ядосан, той се спря пред вратата, преди да дръпне резето. Решението му да доведе на това място лейди Кинсдейл си беше чиста лудост. Но храбростта й и изкусното боравене със сабята го предизвикаха да разбуди демоните на страха в душата й. По-рано той и не подозираше, че същите тези демони вече са се вселили там, а още по-малко — че самият той ще приеме нещата дори още по-болезнено от нея.
Скай седеше до прозореца. Завесите бяха вдигнати и в каютата струеше светлината на деня. Носеше бяла муселинова рокля с корсаж от брокат и дълбоко изрязано деколте, от което се подаваше част от разкошната й гръд. Полата се диплеше върху няколко ката обемисти фусти. Когато я видя, че кърпи една от неговите ризи, се намръщи. Красивата й коса падаше свободно на раменете.
Да, това са багрите на залеза. Какви вълни от злато и коприна! Пръстите му сами поискаха да ги погалят — и още нещо му се прииска, но… Тя погледна към него, усмихна се благо и морскосините й очи заискриха с цвета на Карибско море. Да имаше как, би я сграбчил в прегръдките си, би изиграл съвършено ролята на пирата, като разкъса красивата й рокля, не оставяйки и капчица съмнение в намеренията си и в парещия го копнеж.