В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Учителят преподава уроците за действителността с ярки примери от живота, за да може по-лесно да се отличи действителността от очевидното, както и Майя — от същността на живота. Именно Майя представлява най-яркия пример за преходността и временността на сънищата и илюзиите на плътното съществуване. Те ярко налагат себе си чрез своята очевидност, но опитният пътник знае, че всичко това е Майя. Учителят обаче не е Майя и Учението му не е Майя, и Законите на Космическия живот не са Майя, и Целта, към която върви въплътеният дух, не е Майя, и Йерархията на Светлината не е Майя, както и това, което Ние наричаме Основи на Учението на Живота. Наричаме ги Основи, защото в мъглата на измамната Майя можеш да се опреш на тях и, превръщайки ги във фундамент на живота, никога да не се отдалечаваш от тях. Сред постоянно променящите се явления на външния свят, а също и на мислите и чувствата на човека, единствено те са непреходни и здрави. И на Земята, и в световете те са еднакво нужни. Без тях човекът е подобен на сламка в бушуващото море. Дори знанията за Земята са преходни и изменчиви, но Основите са вечни. Върху тях се изгражда Космосът, на тях се основава Еволюцията на човечеството и бъдещето на Планетата. И Луната, и Слънцето ще преминат, но не и Основите. (2.504)

Всичко, което ни заобикаля, е безпределно: без начало и без край. Живеем в Безпределността, докосвайки я с всички страни на своето съществуване и със самото си същество. Нейната същност се проявява във всичко: в безпределността на качествата и чувствата, в безпределното пространство, в докосванията на вечността до нашите съзнания. Дори науката казва, че материята е вечна, както е вечно и движението в нея. Нищо няма нито начало, нито край, също както и горе и долу, също както и център, който е навсякъде, с окръжност също отвсякъде. Няма и време, но има вечност, а времето е илюзия на Майя. И всичко, което виждаме и чуваме, не представлява действителност само по себе си, защото обвивките замъгляват знанието на духа. Вечната Истина за същността на нещата е отвъд неозарените от знанието на духа обвивки. Но действителността съществува и тя може да бъде опозната, ако се свалят от съзнанието очилата на личното начало. Когато се гледа на действителността извън призмата на саможивостта, същността на нещата започва да разкрива своя облик и знанието на духа става достъпно. Чувствознанието или непосредственото познание на действителността, ще бъде достъпно за този, който се е освободил от властта на земната Майя и на преходната си личност, представляваща земната дреха на човека и заменяща в повечето от случаите безсмъртната му същност, благодарение на същата тази Майя и прекалената яркост на сънищата на земното съществуване. (2.505)