В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Много труд трябва да се положи за борба с очевидността на Майя, тъй като нейните ярки видими сънища постоянно са пред очите, докато в същото време вечната Истина за съществуващото е скрита от земния взор. Животът на ученика е непрекъсната борба за утвърждаване на действителността и да се съзре тя в бързо мяркащите се вълни на Потока на живота ще бъде победа над Майя. Така и в обикновения живот, издигайки се духом над него, може да се утвърждава действителността в себе си. (6.313)

Трудно е да се възприеме, че целият земен живот на човека не е нищо друго, освен мираж на личната Майя, но е достатъчно да си припомним някои събития от преди двадесетина години и тогава временността и призрачността на това, което е било някога, ще стане напълно очевидна. Било, отминало и потънало в забрава. Ще потъне и това, което занимава съзнанието и в настоящия момент с различни външни впечатления. Ще потъне в забрава и целият личен живот от даденото въплъщение. Ще остане единствено това, което е събрано от тази личност за нейната безсмъртна Триада. И то ще бъде най-необходимото и най-ценното, което ще остане за човека от земния му живот. Елементите на непреходното, натрупвани в Чашата, се отлагат в нея интензивно и напрегнато, ако цялото съзнание е съсредоточено върху тази задача. Основа за работата на съзнанието са съответните книги, а също и размишленията. Размишленията върху проблемите от битието на човека особено способстват за процеса на натрупване в Чашата. Обмисленото и особено прочувстваното се запечатват здраво в нея. Ако празната дума и празната мисъл са разрушителни за съзнанието, то трябва да бъде затворено за тях. Голяма е вредата, както от празнословието, така и от многословието. Но още по-голяма е вредата от безотговорните мисли, защото те се отпечатват в свитъците на Акаша, за да отговаря човек някога за всяка една от тях. Например, помислена е и даже е изразена с думи безотговорна и грозна мисъл, а човекът изцяло е забравил за нея. Но пространството не забравя. И когато настъпи моментът, то предявява своята сметка за заплащане на това, което безумно и безотговорно е било пуснато в колелото на изпълнението. Можем да посъветваме да се говори колкото е възможно по-малко, но не можем да посъветваме да се мисли по-малко, защото мисленето е гордост и достойнство за човека. Но не всяка мисъл, защото има мисли от Светлината и мисли от тъмнината. Изборът е в ръцете на човека, изборът е свободен и зависи от неговата воля. И трябва да се мисли така, че да не се срамуваме пред никого от своята мисъл. Осъзнатото присъствие на Учителя в духа ще способства най-силно да се направи мисълта лъчезарна. В присъствието на Светлия лик няма да помислим за тъмнината. (6.388)