В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Може да се забележи как с приближаването на завършека на земния цикъл от въплъщения обкръжаващите вещи и обстоятелства губят своето привидно, веднъж завинаги установено положение, заменяйки се в този процес със задълбочаване смисъла на непреходните явления. Призраците на земната Майя в Надземното съществуване губят своето значение. Способният да мисли човек ги разрушава с мисълта си. По същия начин подлежат на разрушение и призраците на Майя в Астралния свят. Те по-лесно се поддават на въздействието на мисълта от тези на Земята. Но и тук, и там освобождението е в мисълта. (6.526)

Зрителите в театъра или киното, гледайки на сцената или на екрана, преживяват самозабравяйки се видимостта на това, което е пред очите им, смеят се или плачат, макар че в действителност няма нищо такова. По тая причина и киното в началото се е наричало „илюзион“, т.е. място за илюзии. Животът е също такава сцена, всички са актьори върху нея, като и тук хората плачат, смеят се и преживяват, макар че и това е само една външна видимост. Затова е добре, когато човек разбира това и се стреми да различи под външната видимост действителността. На Изток наричат живота, проявен във видимостта, Игра на Великата Майка на Света. Лъжата, която царства в света, прави още по-илюзорно всичко, ставащо върху сцената на живота. Ако добавим към това и всички заблуждения на науката, нелепите често обичаи, различните условности и всичко останало от това същото котило, ще може да се добие представа до каква степен се изопачава действителността. Човек живее в света на своите собствени образни представи и мисли, които са също толкова далеч от действителността, както и останалият му живот. Личният свят и личното съзнание на човека умират заедно с тялото му. Но светът на действителността остава да съществува зад завесата на хорските илюзии. Въплътеният дух идва на Земята, за да изживее този призрачен живот от илюзии, но целта на неговия живот не е в тях, а в този опит и знания, които ще му помогнат да надникне зад завесата и да види огнената действителност на трите свята в аспекта на Безпределността. Той трябва да разбере значението на обикновения живот и това за какво се дава той на Земята. Да разбере, че трябва да изпълнява своя дълг пред човечеството и пред своята индивидуалност и че трябва да се учи и да се учи до безкрай, натрупвайки опит и знания. Той трябва да се научи да не приема за прекалено реално всичко ставащо около него, тъй като всичко то е ограничено във времето и в своя малък кръг на проявление, докато в същото време духът му е вечен и пребивава в трите свята. (7.160)