В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Много капани за мисълта са разставени от тъмната ръка, поразяващи със своята ярка убедителност на земната очевидност. Особено опасни са периодите на пралайя или упадък на съзнанието, когато изглежда, че всичко е свършено и Учителят те е изоставил, когато огньовете гаснат и земната очевидност усилено налага себе си. (2.95)

Когато Наблюдаващият вечно бъде отделен в съзнанието от съзерцаваното, тогава тайната на Гледащия ще започне да се разбулва. Съзнанието се колебае между тези два полюса на вечното и временното, притегляйки се последователно ту към единия, ту към другия. Трябва да се намери мястото на всяка от обвивките, за да не бъде тя самоцел, а да служи на духа. Макар и да е сложно устроен, човешкият апарат може да работи добре, гладко и безотказно когато се подчинява на волята на своя единствен стопанин, който, бидейки облечен от него, го управлява. Това Висше Аз може да се оприличи на капитан на кораб. То живее временно в своите обвивки и е облечено с тях, за да може с тяхна помощ да вземе от съответстващия на всяка от тях свят всичко, което позволява нивото на еволюция, достигнато от духа на дадения етап от неговото развитие. Ако на всяка обвивка се предостави свобода да постъпва така, както тя иска, при което да се елиминира обединяващата ги единна цел, заради която те съществуват и са изминали безкрайно дългия път на своето развитие, то животът на човека ще стане безсмислен, защото всички те са смъртни и крайни. (2.302)

Слънцето изгрява и залязва независимо от човешките дела. Слънчевите лъчи са над това, което правят хората. По същия начин и скритият живот на духа върви не в обвивките му, а в неговите дълбини. Когато тялото умре, животът не се прекъсва. След като последователно се отхвърлят тънката и менталната обвивки, Висшата триада остава и в нея продължава животът на Гледащия вечно. Съзнанието може да се свърже с всяка от обвивките и тази обвивка да се възприема като своето Аз. Но съзнанието може да бъде съсредоточено и върху Безмълвно гледащия и неговата цитадела — Безсмъртната Триада. Студът и гладът са усещания на тялото, както и болката. Ненавист, злоба и цялата гама от лични чувства и страсти в човека са от областта на астрала. Сферата на интелекта е менталната. Съдържанието на тези трите не принадлежи на човека, макар и да протича през съзнанието му, както не му принадлежат атомите и молекулите на материята, която той поглъща и пропуща през себе си във вид на храна. Но абсолютната памет за всичко, станало с него, макар и само частично достъпна за мозъка, е негово достояние, на Гледащия вечно, на Безмълвния регистратор в него. Трябва да се учим да разчленяваме в съзнанието си областите на всички обвивки, за да се знае какво принадлежи или се отнася към всяка една от тях. Тогава ще бъде по-лека и раздялата с всяка една, когато удари часът. Възможно ли е да се страхуваме от смъртта, при която духът освобождава себе си от старото и износено, отслужило своята служба тяло? Не, това ще бъде радост, радост от свободата извън тялото, когато неговата роля е изпълнена, приключена и то повече не е нужно. По същия начин се освобождава духът последователно и от останалите обвивки, без да се отъждествява с тях, първо с тънката, а след това и с менталната. Едва тогава той прекрачва в Царството на безграничната свобода, където животът зависи от това какви и колко елементи на безсмъртието, принадлежащи на Висшата триада, е съумял да събере той чрез своите нисши обвивки. Ако всички представи, мисли и чувства са се отнасяли само към тялото, или към емоциите и чувствата на астрала, или пък към това, с което живее интелектът, то в Чашата няма да има събрани отложения от непреходното и съзнанието няма да има с какво да живее в Царството на Светлината. Тогава смъртният ще бъде смъртен наистина, защото безсмъртният живот зависи от натрупаните елементи на непреходното в Чашата — нетленната пазителка на всичко, през което е преминал човекът. Но Чашата остава затворена и достъпът до нея е невъзможен, докато не е премината чертата, отделяща живота на съзнанието във временното, от живота му във вечното. (2.410)