В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.). „И Слънцето, и Луната ще преминат, но нито една йота от закона няма да премине, докато не се изпълни всичко“ — така е казал самият Владика. Законът изразява и представя Основите, които са непоколебими във всички времена. Този, който залага фундамента на своя мироглед върху Основите, изгражда своя свят върху Камъка на Вечната Основа на Живота. И каквото и да става наоколо, каквито бури и урагани да бушуват, Основите са непоколебими. Дори и когато се разрушават царства или моретата заливат някога процъфтяващи страни, и се променя ликът на Земята, Основите са непоколебими и здрави и върху тях може да се строи. (11.715)
Истината е една, Основите са едни и същи, но формите на тяхното изразяване съответстват на времето. Затова е безсмислено да се спори за формите на изразяване, ако същността е достъпна за разбиране. Спорят тези, които не разбират. Причина за споровете и разногласията е невежеството. Говоря за Ученията на Светлината, а не на тъмнината. Защото има и такива. Какво огромно количество книги се издава! И колко много от тях са ненужни. Ценим високо постиженията на научната мисъл, ако не са от тъмнината. Много лъжа има и в науката. Примерите на заблуждения от миналото са поразяващи, както впрочем и от настоящето. Разбирането на Основите ще даде здрав фундамент на науката. Всички достижения на истинската наука ще станат някога всеобщо достояние. (11.781)
Всичко отминава и всичко ще отмине, но Основите остават завинаги. На тях може да се строи. Домът на духа, построен върху Основите, ще устои срещу земните вихри. Него няма да го засегне печалната участ на дома, разделен в себе си. Основите не познават нито разделение, нито противоречия, защото монолитната цялост е тяхното неотменимо свойство. Променят се теориите на хората, мисленето, представите за нещата и всевъзможните заблуждения, но Основите са неизменни. Съкровеното знание е построено върху тях и затова то представлява аспект от вечната Истина,оставаща неизменна през вековете.И на въпроса „Какво е Истина?“ може да се отговори: „Истината е представата за обкръжаващия човека свят, изградена върху Основите“. Фрагменти от тези Основи могат да се открият във всички религии и философии, но само фрагменти, защото цялата Истина не може да се вмести в съзнанието на човека. На Планетните духове тя е достъпна в непостижими за човешкия ум размери, но дори и на Тях не до край, защото Истината е безпределна и разкрива постоянно безпределната си същност, дори и пред Великите Посветени в еволюционното течение на космическия живот. Но Основите й остават неизменни във всички времена. И всеки може спокойно да строи дома на своя дух върху тях. (12.100)
Повтаряйки си знанието за Основите и размишлявайки за несъмненото, заздравяваме разбирането на най-необходимото. Обкръжаващото с висок глас вика за своето, заглушавайки чистотата на разбирането. Но трябва да се затворят ушите за гласа на обкръжаващото, за да може несъмненото да говори само за себе си. Всяко съприкосновение с отрицателите, неверниците и лицемерите размагнитва. Да се съхрани вътрешната устременост е възможно само разграничавайки се от гасителите. Иначе те ще угасят огньовете на сърцето. Сърцето трябва да се държи открито към света на действително съществуващото. Очевидността е кокоша действителност. Трябва да се излезе от кокошарника в просторите на космическата мисъл. (12.410)
Тема 3. Очевидност и действителност.
Светът на човешката очевидност е много ограничен, но Моят свят, действителният, е от вечността. Всеки може да се приобщи към Моя свят, да влезе в него, да стане част от него и да живее в него, посрещайки вълните на преходните явления, както гранитната скала посреща прибоя. Плътният свят може да се разглежда като разрез на Безпределността във времето и като част от нея той може да бъде продължен както в миналото, така и в бъдещето, до безкрайност. По същия начин и всяка една форма на живот с началото и края си по същество се допира до Безпределността. (1.22)
Въвлечен в потока на Майя, човек забравя за действителността. Но в своите глъбини духът знае,че всяко поредно въплъщение е поток, който той трябва да пресече, за да излезе отново на брега на Надземния свят. Добре е когато това разбиране започне да се утвърждава в земното съзнание. Това разбиране може да се възпитава и съзнателно в живота през всеки ден. И, гледайки на всичко, ставащо наоколо, да се твърди ежечасно, че „и това ще премине“. Иначе няма да стане откъсване от земното. Не откъсналите се от Земята продължават и в Надземния свят да затъват в илюзиите на Майя, завършвайки с илюзиите на Девачан, който също не представлява действителност. Популярността на киното показва колко си пада човек дори и по изкуствено създаваните илюзии. И знае, и разбира, но въпреки това отива и плаче, и преживява, гледайки ставащото на екрана, което в действителност не съществува. Йогът живее в света на действителността, отхвърляйки илюзиите на Майя във всичките им форми. От тук и другото отношение към живота. От тук и усещането на безпределността и докосването до Висшите светове. На Земята трябва да се живее земният живот, но никъде не е казано, че илюзиите трябва да се приемат за действителност. Колкото и хубава да е кинокартината или пиесата в театъра, все пак гледащият не забравя, че това е само театър. Така и в ежедневието трябва да се помни, че животът е също сцена, върху която Индивидуалността или Сутратма, е актьор. Трябва винаги да се помни това, дори и в най-напрегнатите и сурови условия, тъй като всичко, всеки кадър от живота в плът свършва. С това, именно, съзнание трябва да се върви през живота, без да се забравя за Надземния живот, за който се подготвя човек в плътните условия, разграничавайки действително съществуващото от изглеждащото такова на Земята. (1.92)