В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Главната трудност по Пътя е, че явленията от обикновения живот най-често закриват действителността от погледа на заслепения от тях пътник по Големия път. Как да се съчетае действителността с Майя, когато последната въздейства на всички сетива на човека? При всичката яркост на Майя Основите остават неизменни. Трябва да се уповаваш на тях и да не се отделяш от тях дори и в най-непрогледната мъгла. Смъртта ще помете всички картонени кули на земните майявични постройки. Следователно, смяната на формата на живот и преминаването в друг план на съществуване за човека остават неизменни и неотменими. Също неизменно е и това, че всичко постоянно тече, но духът пребивава во веки. Непоколебима е и стълбата на Йерархията, както и Владиката, Който е винаги с вас. И ако Основите не са утвърдени в съзнанието, крушението е неизбежно, защото на нищо външно е невъзможно да се опреш, защото всичко е непостоянно и подлежи на замяна на едно с друго, на старото с ново, на едно явление с неговата противоположност. (6.217)

Дните идват и си отиват, но Азът остава навеки. Така преминава и животът в това тяло — ражда се, старее и умира, но Адът остава. Мислите и чувствата също възникват и си отиват. Събитията се мяркат като поток, носещ се покрай духа. Но Азът продължава да гледа. В Надземния свят става същото, което и тук, на Земята, само че тялото там е друго — тънко, а не плътно и обкръжаващият свят е друг — Тънък. И по-нагоре е все същото, само че вместо тънкото тяло там е тялото на мисълта и светът на мисълта е около гледащия Аз. Гледащият и Чашата — хранилището на всички възприятия — остават във всички светове. Остават навеки. А личното, малкото „аз“ умира и друго се ражда, след него трето, четвърто и т.н. Множество личности, като наниз от мъниста на конец. Мънистата са много, конецът е един. Малките „аз“ или личностите са много, но висшето „Аз“ е само едно, както и Чашата, съхраняваща паметта за всички преминати животи. Всичко останало е временно, само Гледащият е вечен. Земното съзнание на малката личност спи през нощта, но Гледащият не спи никога и всичко запомня. Безмълвният регистратор е винаги на стража. Зарегистрирано е всичко. Обвивките живеят, обвивките се радват или страдат от това, което носи животът, а той само гледа и запаметява. Земното съзнание живее в плътното тяло, тънкото — в тънкото, менталното — в менталното и всичко умира със своята обвивка, но Регистраторът е безсмъртен. И ако съзнанието се е издигнало до висшето Аз и се е обединило с него, прониквайки в съкровището на Чашата, пазено от Безмълвния наблюдател зад седем печата, става сливане на този, който гледа и висшето Аз в безсмъртната Триада. Тогава човек става безсмъртен и влиза във Великото братство на безсмъртните, наричани от хората Богове или Богочовеци. Но това не са Богове, а хора, освободили се властта на своите смъртни обвивки и утвърдили своята власт над тях. Стълбата на живота на Безсмъртните има начало, но няма край. И никой никога не е казал, че той е достигнал върха й. (6.259)