В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Сине Мой, ти си прав: целта не е във външните условия, а в състоянията на духа, издигащ се над тях и в тяхното преодоляване. Целта е да се съхрани огънят и то не само без да се загуби, но и да се умножи. А всичко външно е без значение, тъй като то не може да бъде взето в далечния път към звездите. Нека наблизо се носи Потокът на живота, на брега на който стои и наблюдава Учителят и до него е ученикът. Този, който навлезе в потока и се отъждестви с него, загубва способността да разпознава илюзиите на Майя. В света ще има скръб, но Аз победих света, издигайки се духом над него. Външната тъмнина е в света, но Светлината на Света е над нея. Животът на духа е вътре и неговата орбита е Безпределността. Външният свят служи единствено като стълба при изкачването, но сам по себе си е лишен от значение. Той не е цел, а средство и не сам по себе си, а като подножие на духа (в устрема му към върховете). И всички земни дела са само изпитания за духа, носещи опит и знания, както и възможност за издигане нагоре, стига само духът да разбере правилно техния смисъл. Призовавам духом да се издигнете над бездната на живота и да укрепнете духом, защото духът е нерушим, не унищожим и съществува вечно. Не онези, живеещите единствено в плътта и само чрез плътта, са победителите на света, позналите света. Не! Те са слепци. А ти си зрящ. Ще отдадеш ли тогава своето първородство за илюзиите и мимолетните сънища на земния живот, толкова кратки и смътни? (1.115)

Реката на живота. Ако духът навлезе в Потока и стане част от него, Потокът ще го отнесе със себе си. Но потокът преминава покрай духа и потъва в миналото, а духът остава и съзерцава новите струи, също отминаващи покрай него. Да осъзнае тази своя отделеност от минаващия наблизо Поток ще бъде едно достижение на духа. А отъждествяването с него означава сливане и ставане част от него. Но Безмълвният наблюдател не може да стане едно с това, което наблюдава. Той регистрира като на кинолента драмата на живота, без да се отъждествява с нея. Животът е едно, а Безмълвният регистратор — нещо съвсем друго. Така и чувствата, и мислите, и всичко, което преминава през съзнанието на човека, не са Гледащия на тях. Трябва да се разграничи Гледащият Потока от самия Поток и да не се сливат в едно. „Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя“ — това са вибрациите на астрала, а не на Безмълвния свидетел. „Аз мисля, аз размишлявам, аз изграждам мисъл-форми“ — това е менталът в действие, а не Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. „Аз се движа, говоря, ям, пия“ — това са действията на тялото, но не е Той, Пребиваващият временно в тялото. Трябва Той, Съществуващият вечно, да бъде отделен от временността на трите потока в личността — физическия, астралния и менталния. Трябва да се приучвате да гледате на всичко ставащо както отвън, така и отвътре, като на нещо, ставащо някъде в страни, като на нещо временно и отминаващо, не засягащо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и продължавам до гледам новите струи на Потока, които преминават покрай мен и също ще отминат, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. Тази преходност на настоящето трябва да се утвърди в съзнанието като основа, тъй като всичко отминава, но не преминава само Гледащият безмълвно Потока на живота. По този начин се залагат елементите на безсмъртието на духа и пътят, по който се приближаваме към него, минава през временното и преходното. Явленията с по-голяма продължителност са по-близко до Безкрайността, отколкото тези с по-малка. Веригата от въплъщения е по-близко, отколкото един отделен живот или пък част от него. Затова и очертаването на по-продължителна линия в бъдещето, извън пределите на текущия час, година, живот или няколко живота, ще бъде решение на живота изобщо. Защото Безпределността вмества всички тях, а самото понятие „време“ означава нещо временно. Нещото в себе си, съзнанието, стоящо по средата между Безмълвния наблюдател и преходните явления от Потока на живота, може да се приближава към всеки един от тези два полюса или да се отдалечава от него. Когато съзнанието се приближава към Потока, то влиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. А когато съзнанието се устремява в сферата на Наблюдаващия вечно, то излиза от Потока, издига се над него и се установява върху Камъка на вечната Основа на Живота. Нищо ставащо с човека в сферата на трите му временни обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога да изглежда, че всичко е загубено за човека и той загива. Не може, обаче, да загине нероденият от трите, защото той съществува от началото на времето и от преди началото. И към когото се устреми съзнанието, с него ще пребъде: или към временното, или към вечното. (1.194)