В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Майя на Земния свят, Майя на Астралния, Майя на Менталния — всички са от един корен. За Майя на Плътния свят достатъчно е говорено. По-сложен е въпросът с астралната Майя. Тя има своите прояви и в Плътния свят, но в Астралния свят се облича във форми и очите на прелъстения я приемат за реалност. Там тези, които от тук — от там нещо знаят, се възползват от незнанието на пристигащите и приемат различни плашещи новодошлите образи или създават около тях призрачни видения от всевъзможни по форма мисли. Тяхната цел е да не изпускат жертвата от кръга, който те са очертали. Виждайки по аурата слабостите на духа и неговите влечения към низшите прояви, те създават прелъстяващи го мислени форми и образи, тласкайки го към съчетаване с тях, за да го потопят в тяхната среда. Мнозина не издържат и се устремяват към отровните прелъстяващи образи, които ги въвличат във фуниеобразните вихри на астрала. Но маските на злосторниците могат да се снемат, фантомите за прелъстяване да се изгорят с мисъл и да се освободи съзнанието от привиденията. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, защото съществуват само в пространството, нямайки основа на земята. Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в образите и мислите му, също представлява Майя. Всички заблуждения на мисълта там притежават форма. Да се потопиш в тях означава да обкръжиш себе си с това, което няма отношение към действително съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината и Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и достъпът до реалния свят, основаващ се на Красотата. (1.295)
Личният свят на обикновения човек и неговите представи за самия себе си са грешни още в самия им корен. Да предположим, че някой някога е вложил всичките си способности и сили, за да придобие почит и власт и да допуснем, че с цената на всичко ги е достигнал. Но животът отминал, той умрял, умрели и всички, които го почитали и му се подчинявали. А когато не останал вече никой от неговото обкръжение, умряла и паметта за него — достигналия почит и власт приживе — без да остане и помен от всичките му придобивки. Възниква естествено въпросът: за какво са били всичките му усилия и къде е сега всичко онова, заради което той е живял и което го е заобикаляло? Всичко си е отишло и е потънало в забрава. Такива хора, които живеят единствено с настоящето, в пределите на един единствен живот и смятат, че няма нищо друго, освен това, което те виждат или усещат, или в което те вярват, ние наричаме слепци, а още по-точно би било да се нарекат живи мъртъвци. Те са обрекли сами себе си на смърт още приживе с това, че са обградили съзнанието си с явления, имащи краткотрайна продължителност на съществуване и обречени на унищожение поради ограничения кръг на своите прояви. В безкрайната Вселена няма място за призрачните светове на пияницата, комарджията, спекуланта и други подобни мъртъвци, защото еволюцията не се нуждае от тях и те ще бъдат изхвърлени на бунището на човешката история като непотребни отпадъци. (1.317)
Владиката е неизменен и близостта му е неотменна, но само при условие, че се осъзнава независимо от всичко, каквото и да било, ставащо с човека във всичките му обвивки, дори и в самото му съзнание. Защото и съзнанието не е нищо друго, освен споменатият поток от преминаващи явления. Майя е трилика — плътна, тънка и ментална. И трите са лъжливи, защото представят лъжливата очевидност и закриват света на истински съществуващото. И ако човек намери сили да каже пред лицето на ярката Майя: „Отстъпи!“ — значи неговият дух не е победен; значи е възможно освобождението; значи Светлината, а не тъмнината е по-силна в него. (2.48)