Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
И близката Опатия помня, крайбрежната и улица с двата хотела — „Славия“ и „Адриатика“. „Славия“ — стар, с бели кепенци. Приличаше на възрастен, полузабравен актьор. Заради блестящото му минало на сцената, сега от кумова срама са го поканили за новата премиера — курортния сезон. А „Адриатика“ — млада, ефектна и разглезена актриса, предпочитана не само на сцената…
И палмите по булеварда помня, и майското слънце в едрите им листа като от зелен балатум, и сенките по асфалта — под тях елегантни старчета с избелели папионки продаваха картини.
Картините бяха, разбира се, цапаници, рисувани от местни художници и въпреки че клиенти нямаше, старчетата от сутрин до вечер дремеха по булеварда. И залива, и плажа със загражденията против акулите, и барчетата по цялото протежение на градчето и едно от тях — „Мали рай“, часовете, изседя-ни в него пред порция гамбари и бутилка бира „Юнион“.
Етикетът на бутилката се набиваше в очи — триглав орел в средата и годината 1864-та, в която е основана фирмата за производство на пиво. Е, бирата беше блудкава, но все пак се харчеше — курортът бе пренаселен от възрастни стройни немкини с повяхнала кожа и ярък маникюр.
Помня и дафиновата гора, през която вървяхме с капитан Атанас Петков—Корсара, тъжен и светъл през този ден. Вълнуваха ни почти едни и същи неща — често се улавяхме, че мислим еднакво.
И тогава се чуха три продължителни изсвирвания на корабна сирена. Беше късен следобед и сенките ни се удължаваха върху асфалта, когато в залива се показа корабът…
Той се придвижваше бавно и в интервали от няколко минути сирената му тревожно зовеше. На мачтата му бяха вдигнали флагове; искам пилот, медицинска комисия, незабавна контрола…
Красив беше този кораб, нещо гордо имаше във вида му. И тържествено. Бордовете му бяха червени от ръжда — проплавал е най-малко два океана, преборил се е с ураган или циклон и сега се завръща у дома с още незаздравели рани, но със спокойната и предостойна умора на победителя.
Сирената му зовеше — три удължени изсвирвания: зовящи, тъмни, страстни. Корабът приближаваше и тогава ние видяхме, че флагът му е леко приспуснат — на борда имаше мъртвец…
Корсара побледня, усетих железните му пръсти над лакътя си, очите му ме гледаха някак странно, стори ми се, че в гласа му има дълго напластявана горчивина:
— Морето колкото повече те ограбва, толкова повече ще те привързва към себе си…
За капитана от далечно плаване Атанас Петков — Корсара са писали няколко души. Повечето от тях са подхождали към него с предварително подготвена скица на очерка, с предварително ушит костюм. Корсара не е удобен за конфекция. Затова тези, които го познават и общуват с него, не могат да не отминат с насмешка подобни писания. Аз ще си позволя само няколко щрихи към протрета му… Едро, удължено лице, малко дълъг, поизгьрбен от бокса на младини нос; плътни устни, особено долната; прошарена, грижливо гледана брада; рядка, но слънчева усмивка. Когато се усмихне, очите му се приспиват — и те се смеят. При гняв, въпреки че е човек, който отлично контролира природата си, от същите тези очи излитат черни пламъци. Ръцете му са нервни и силни, походката — котешка.
Виждал съм го на снимка с коса — къдрава, черна. Тази коса се е свличала на кичури след осем-дневно щурмуване в Северния Атлантик, когато ураганът е помитал всичко наоколо…
Опитен навигатор, познавач на морето и морската търговия, ученик на комендантите Георги Дюлгеров и Иван Станчев — и двамата стълбове на българското корабоплаване, — Корсара владее литературно шест езика. Неговите служебни писма и радиограми са лаконични, ясни и изчерпателни. Те респектират корабните агенти. Документацията му е образцова и това не е любов към „бумагата“, а уважение и знаене цената на документа, който ще защити кораба и товара, ако това се наложи. В работата си е всеотдаен, известен е с голямото си усещане на морето. Дълбоко помни неправда.
Начинът, но който той говори за морето, за прочетена книга, за музика; начинът, по който ще погледне жената, която отминава; начинът, по който се надига от стола, за да играе сиртаки, самата забрава в играта — това са очарования, които никой друг мъж не притежава.
Случвало се е да срещам хора, които го недолюбват. След разговор с тях съм усещал, че го обичам още повече, а онова прекрасно време, когато плавахме заедно, сега ми се струва недостижимо…
Веднъж Корсара ми разказа безпощадната история на един норвежки капитан. Много пъти се решавах да напиша разказ по нея, почвах, но след първата страница се отказвах. Тази история е толкова завършена, че просто звучи като измислена. Години наред я носих в себе си и сега, след като ме е бил в лицето вятърът хамсин, след като съм плавал в Червено море и съм видял Суец — мястото, откъдето започва случаят, аз се реших да я опиша така, както той ми я разказа в една далечна януарска нощ на борда на кораб „Васил Друмев“.