Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
— Плавал съм навсякъде — казал им капитан Ерихсон. — На младини имах и приятели … Сега ще си купя едно малко имение недалече от Ставангер. Харесъл съм си го от много години … То е на самотно островче в началото на фиордите.
— Нямате ли семейство?
— Нямам — тихо отвърнал капитанът. — За жалост … Морякът трябва да има семейство. Трябва да има някой да ни чака, иначе морето ще ни ожесточи … — Ерихсон помълчал и внезапно заговорил: — Някога учих пиано. Предричаха ми бъдеще! Когато завърших музикалното училище, изнесох самостоятелен концерт. Свирих Феликс Менделсон — Бартолди. И, разбира се, Григ… Какво помня от тази вечер? Горещи ръкостискания, цветя и нея, Деви Сандвиг, годеницата ми. Стоеше пред мен — прибрани бакърени коси, огромни кафяви очи, безброй златни лунички по бледото личице: тях най-много обичах… Целуна ме по челото, сбогуваше се. Трябвало да замине за Осло с бъдещия си съпруг. Жените винаги намират някого, когато си отиват от нас — следващата сутрин изтеглих спестяванията си и купих пианото, на което бях изнесъл първия си и единствен концерт. След месец постъпих в Марината, завърших висшата мореходна школа и оттогава съм на море. Пианото нося със себе си, от кораб на кораб.
Докато разказвал, капитан Ерихсон гледал пред себе си, но няколко пъти млъквал, търсел очите им, сякаш се колебаел дали да продължи. Често повтарял:
— Ние, норвежците, сме мълчаливи хора … Простете бъбривостта на стария човек, но това е последното ми пристанище, последния ми кораб, последните моряци, с които сядам на маса…
Двамата мълчали. Малайците си отишли неусетно.
Когато се качили на катера и след малко той се доближил до норвежкия кораб, капитан Ерихсон им подал ръка. Десницата му била топла, костелива и силна. Пожелали си щастливо плаване.
Отведнъж духнало, водата почерняла. Нерадостно предчувствие стегнало Корсара, извърнал се — от югозапад като кафява стена бавно се придвижвал хамсинът. След десетина минути той щял да връхлети върху тях…
Катерът се люлеел, Корсара стоял прав, силно разкрачен, за да пази равновесие, гледал приближаващата се пясъчна стена и с ожесточение си мислел, че може би така е връхлетяла несподелената любов върху младия Кнуд Ерихсон, за да го хвърли за цял живот в морето. Ерихсон се разминал с любимата жена, съпротивявал се на скръбта, скитал по белия свят, изтърпял земни и неземни мъки, но не можал да я прежали и пренесъл през горчивия ден на живота си спомена за краткото и задъхано щастие. В Порт Саид корабите им се разделили. Нашият кораб следвал курс Триполи, товарът бил за там. След седмица отплавали за Варна. На траверс на Бенгази, малко след полунощ, слизайки от вахта, Корсара се отбил в радиостанцията да изпуши цигара — последната преди лягане.
Когато влязъл вътре, от приемника се носело силно пращене. Радистът му направил знак да седне — работел в момента. Корсара се отпуснал на изтъркания диван, запушил.
— В Биская потъна кораб — казал радистът, свалил слушалките и добавил: — Биская ври, а нашият получи пречупване на корпуса. За четири минути стана всичко. Не можаха да пуснат дори спасителните лодки.
Корсара придърпал дневника, започнал да чете, но редовете се сплитали пред очите му — сигналите за бедствие били излъчени от борда на кораб „Ачернар“ с капитан Кнуд Ерихсон.
— Загинали са — казал радистът и Корсара усетил, че го намразва.
Дочел страницата и излязъл навън. Времето било измъчено и ясно. В бездънното черно небе, вдясно над кораба, като пламъче на свещ трепкала Юпитер. Стоял дълго в нощта, подпрян на леерите, а от сърцето на Африка, от горестта и утробата й, се носел жестокият хамсин…
Един от последните ярки пирати е Канарис. Канарис е грък, с младо и силно тяло, изплетено сякаш не от мускули, а от корабни въжа. Той знае морето и небето като петте си пръста — от Гибралтарската врата до Дарданелите флотилиите треперят от него. Канарис се появява внезапно като морски ястреб и докато замирише на барут, чуждият кораб е взет на абордаж, нагорещената му палуба лепне от моряшката кръв, златото и ценният товар са прехвърлени, а ако имало жена на борда — пиратската паплач е минала през нея, след туй — в морето…
Канарис си избира момчетата из таверните по начина, по който пият. На черния му флаг със сърма са извезани следните думи: „То сой му архизи апо мена“ — „Моят род започва от мене“. Канарис има един закон — беси на фокмачтата всеки, който се влюби или прости някому живота.