Принц на Хаоса [bg]

— Нищо чудно — каза Коруин. — Никога не съм я разбирал напълно. Тя се появи в един доста странен период от живота ми, излъга ме, после се любихме, тя премина по Лабиринта в Амбър и накрая изчезна. Като в странен сън. За мен беше очевидно, че ме е използвала. Години наред си мислех, че целта й е била да научи повече за Лабиринта, за да може да се добере до него. Но напоследък имах доста време за мислене и вече смятам, че случаят не е бил точно такъв.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Става въпрос за теб — отвърна той. — Все повече се убеждавам, че тя е искала да зачене дъщеря или син, които да наследят кръвта на Амбър.

Изстинах. Нима причината за моето раждане щеше да се окаже някаква си проста сметка? Нима зачеването ми не бе свързано с поне малко любов? Или всичко е било хитро замислен трик? Усещането въобще не беше от приятните. Почувствах се почти като Дяволския Чекрък — планирано е хладен разум устройство, в което са вложени единствено находчивост и интелект. И все пак той ме наричаше „татко“. Всъщност дори беше привързан към мен. Странно, но аз също бях започнал да се привързвам към него.

— Но защо? — попитах. — Защо за нея е било толкова важно да се родя?

— Единственото, което ми хрумва като причина, са последните й думи преди да изчезне, след като вече бе преминала по Лабиринта. „Амбър ще бъде унищожен“. Това бяха думите й.

Вече ме тресеше. Мислите, които ме връхлитаха, бяха толкова неприятни, че ми се прииска да викам, да заспя, да се напия, каквото и да е, за да се измъкна от тази нелепа ситуация.

— Нима искаш да кажеш, че дължа съществуването си на някакъв дългосрочен план за унищожаването на Амбър?

— Не е изключено — каза Коруин. — Но мога и да греша, хлапе. Може да съм ужасно неправ и в такъв случай ти се извинявам за болката, която ти причиних. От друга страна, може би щях да сгреша още повече, ако не бях споделил съмненията си с теб.

Разтрих слепоочията си, веждите, очите и попитах:

— Какво да правя сега? Не искам да помогна Амбър да бъде унищожен.

Коруин ме прегърна и ме притисна здраво към гърдите си.

— Независимо от това какво представляваш и независимо от това какво са направили с теб, ти все някога ще бъдеш изправен пред своя избор. Рано или късно този миг ще настъпи. Ти си нещо повече от кръвта, която тече във вените ти, Мерлин. Не позволявай на никого да те баламосва, дори на мен. Не се колебай да избереш онова, което ти диктува сърцето, и тогава миналото ще загуби властта си над теб.

Думите му, колкото и общи да ми се сториха, ми помогнаха да се измъкна от черната дупка на отчаянието.

— Благодаря ти — казах аз.

Коруин кимна.

— Първият ти импулс вероятно ще бъде твърде краен и аз те съветвам да му обърнеш гръб. Така няма да постигнеш нищо. Просто ще й дадеш да разбере, че си наясно със замислите й. Много по-умно ще е да поведеш играта внимателно и да научиш колкото можеш повече.

Въздъхнах.

— Прав си, разбира се. Последва ме, за да ми кажеш всичко това и да ми помогнеш да избягам, нали?