Принц на Хаоса [bg]

Да, приближавахме се точно към моя червено-бял Шевролет ’57.

— Това е овеществен образ. Извличали са го и преди от съзнанието ми — отвърнах аз. — Може би защото споменът за него е особено ярък, тъй като обичах да го гледам често. Освен това си струва — доста удачен избор в нашето положение.

Пресегнах се към дръжката на вратата, хванах я и натиснах бутона. Вратата — разбира се — не беше заключена. Баща ми и Люк също се хванаха за автомобила. Отворих вратата, седнах зад волана и отново я затворих. Двамата вече се бяха качили. Ключовете си бяха на мястото, точно както очаквах.

Опитах да запаля. Двигателят ми се подчини безпрекословно. Загледах се напред в бездънната белезникава безкрайност. Включих фаровете, но ефектът беше почти нулев.

— Сега какво? — попита Люк.

Включих на първа, освободих ръчната спирачка и отпуснах съединителя. Натиснах газта и ми се стори, че колелата се въртят. Няколко мига по-късно превключих на втора, малко след това на трета.

Подадох още газ. Мъглявата гледка пред нас като че ли изсветля леко, но аз си помислих, че това най-вероятно се дължи на продължителното взиране. Не усещах някакво особено съпротивление в кормилото. Натиснах по силно педала на газта.

Най-неочаквано Люк се пресегна и включи радиото.

— …несигурни за шофиране — долетя мигом гласът на говорителя. — Затова ви съветваме да поддържате умерена скорост.

Последва „Керван“ на Уинтън Марсалис.

Приех съобщението съвсем на сериозно и намалих скоростта. Това предизвика ефект на леко триене, сякаш се плъзгахме по лед.

Последва усещане за движение и далечината като че ли просветна. Едновременно с това ми се стори, че тялото ми придоби допълнителна тежест и потъна по-дълбоко в седалката. След малко чувството, че се движим по твърда повърхност, стана доста по-осезаемо. Зачудих се какво ли би станало, ако завъртя кормилото, но реших да не опитвам.

Звукът от триенето на гумите стана по-твърд. Отляво и отдясно се появиха смътни очертания, които засилиха усещането за движение и скорост. Далеч напред светът изглеждаше още по-ярък.

Намалих още — започнах да усещам, че се намираме на истински път с доста лоша видимост. След няколко минути фаровете също поеха реалната си роля, разкривайки няколко отминаващи очертания, които добиха формата на дървета, насипи, храсти и скали. Огледалото за обратно виждане продължаваше да отразява познатата празнота.

— Като в доброто старо време — каза Люк. — Отиваме за пица след кофти вечер.

— Ъхъ — съгласих се аз.

— Надявам се, че другото ми „аз“ ще се сети да отвори пицария в Кашфа. Хич няма да е излишна, не мислиш ли?

— Ако стане така, непременно ще се отбия.

— Къде мислиш, че ще ме запрати цялата тази бъркотия?

— Не знам, Люк.

— Искам да кажа, че не мога да продължавам да пия кръвта ти. Ами другият Рнналдо?

— Мисля, че мога да ти предложа работа, която ще реши проблема — обади се Коруин. — Поне за известно време.