![Принц на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/5/princ-na-haosa-bg-download.jpg)
Принц на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принц на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
— Той ще те осинови — отвърна му Коруин. — И ще поддържа съществуването ти, както поддържа и моето. Но за това си има и цена. Наближава времето, когато той ще поиска от нас да го охраняваме непрекъснато. Тогава ще си помагаме взаимно.
— Звучи ми съвсем приемливо — отбеляза Люк. — Това място изглежда доста спокойно. Освен това и през ум не ми минава да ходя до Кашфа, за да сваля своя първообраз от трона.
— Добре. Аз ще водя, а ти се дръж за рамото ми, за да избегнем неприятните изненади. Мерлин, ти ще тръгнеш последен и ще се хванеш за Люк по същия начин. Съгласен ли си?
— Дадено — казах. — Да вървим.
Коруин отиде до мястото, откъдето започваше плетеницата, а ние го последвахме. Още преди баща ми да направи първата си крачка, Люк сложи ръка на рамото му. Скоро и тримата се озовахме върху Лабиринта и започнахме познатата „разходка по ръба“. Въпреки че искрите се надигаха все така заплашително, сега всичко ми се стори по-леко, може би защото за пръв път ме водеха.
Картини на алеи, украсени с шпалир от древни кестени, завладяха мислите ми при Първия Воал. Искрите вече се издигаха доста нависоко, а силите на Лабиринта бушуваха наоколо, проникваха в тялото и съзнанието ми. Припомних си годините в колежа и най-големите си успехи на лекоатлетическата писта. Съпротивлението продължаваше да расте и ние се огънахме под неговия напор. За пореден път заложих по-скоро на волята, отколкото на физиката си. Усетих как косата ми се изправя и как енергийните течения пронизват тялото ми. И все пак усещането нямаше нищо общо с влудяващата непоследователност на Логрус или с плашещата безбрежност на Лабиринта в Амбър. Чувствах се така, сякаш съм проникнал в нечие добронамерено съзнание и го кръстосвам надлъж и шир. Като че ли нещо ме окуражаваше да направя всяка следваща крачка, да преодолея още една крива, още един завой, чак до самия край на изпитанието. Съпротивлението нарастваше непрекъснато, а искрите се издигаха все по-високо. Борехме се заедно за всеки милиметър. Напредвахме — пламнали живи факли… Проникването през Втория Воал беше истинско изпитание на силите и духа ни. Последва малко по-лек участък и отново ме заляха окуражаващи и плашещи видения от миналото ми.
Вървяхме все напред. Едно, две… три. Почувствах, че ако успея да направя следващите десет крачки, всичко ще приключи успешно. Четири… Тялото ми се обливаше в пот. Пет. Съпротивлението беше ужасяващо. Всяка следваща крачка беше равносилна на стометров спринт. Дробовете ми се издуваха като ковашки мехове. Шест. Искрите достигнаха до лицето ми, извисиха се до очите ми и ме погълнаха изцяло. Почувствах се като неугасим син пламък, който трябва да прегори пътя си през блок от черен мрамор. Пламъкът се притискаше и притискаше, но камъкът оставаше непроменен. Това можеше да продължи вечно. А може би вече бе изминала цяла вечност? Седем. Образите се изпариха. Не остана и следа от спомените ми. Дори същността ми се превърна в бяло петно. Вече бях просто оголено кълбо от воля. Бях усилие и движение срещу течението. Осем… Вече не усещах тялото си. Времето се превърна в далечна и странна идея. Усилието престана да бъде усилие, превърна се в тласък, в огромен ледник, носещ се сред ледените води. Девет. Не остана нищо освен движението — необхватно и непрестанно…
Десет.
Последва отпускане. Малко преди центъра отново щеше да стане трудно, но аз вече знаех, че успешният изход е предопределен. Някакво тихо, бавно подобие на мелодия ме подхвана приятелски и ми помогна да преодолея Последния Воал, като при последната крачка се преля в „Керван“.
И ето ни в центъра, смълчани, дишащи тежко. Не бях съвсем сигурен какво точно съм постигнал току-що. Усещах, че това ми е помогнало в известен смисъл да опозная баща си. Над Лабиринта и из цялата равнина все още се носеха пухкавите валма на мъглата.
— Чувствам се… по-силен — заяви Люк. — Да, ще ти помогна да опазим това място. Струва ми се, че ще си прекарам чудесно.
— Между другото, Люк, какво беше съобщението ти за мен? — попитах аз.
— О, ами трябваше да ти кажа да се омиташ оттам, защото е опасно за теб.
— Това вече го знам — казах аз. — Обаче имам още работа в Хаос.
— Е, това е съобщението — сви рамене той. — Във времена като тези никое място не е безопасно.
— Засега тук е безопасно — обади се Коруин. — Нито една от Силите не знае как точно да се добере до това място или пък какво да прави, ако случайно успее да го стори. Този Знак е прекалено силен, за да успее Лабиринтът в Амбър да го погълне, а Логрус просто няма представа как би могъл да го унищожи.
— Това доста опростява задачата ни.
— Все пак не е изключено да настъпи момент, в който Силите ще се опитат да решат ситуацията в своя полза.