Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Нарежданията ми…
— Изобщо не ми пука какво ти е наредено! Аз изпълнявам заповедите на архимагистър де Врие!
— Добре, добре, капитане, не викайте. Ще ви отворя…
Тайният проход се оказа тесен, здраво залостен коридор, водещ отвъд крепостните стени. Преди Цири да получи гарафата, тя видя как проходът беше отворен и Райла и отрядът й излязоха навън, в нощта.
Цири се замисли.
— Е, най-накрая! — зарадва се Маргарита, неясно дали на Цири, или на гарафата. Цири остави гарафата на масата, явно не на точното място, защото Тисая де Врие веднага я премести. Йенефер си наля в чашата, с което наруши порядъка, и се наложи Тисая отново да мести съда. Цири с ужас си представи Тисая в ролята на учителка.
Йенефер и Маргарита се върнаха към прекъснатия разговор, без да забравят за гарафата. На Цири й беше ясно, че скоро ще трябва отново да се качва горе за нова кана. Тя се замисли, като същевременно се вслушваше в беседата на магьосничките.
— Не, Йена — поклати глава Маргарита. — Както виждам, при теб не е системно. Аз скъсах с Ларс. Вече всичко приключи. Elaine deireadh, както казват елфите.
— И затова искаш да се напиеш?
— Също и за това — потвърди Маргарита Льоантил. — Тъжно ми е, не крия. Все пак бяхме заедно с него четири години. Но се наложи да скъсам с него. Убедих се, че не мелим брашно заедно…
— Още повече, че Ларс е женен — изсумтя Тисая де Врие, разглеждайки златистото вино в кристалната чаша.
— Точно това няма никакво значение — сви рамене магьосницата. — Всички привлекателни мъже на интересуващата ме възраст са женени, не може да се направи нищо по въпроса. Ларс ме обичаше, а и на мен известно време ми се струваше, че… Ах, какво има да се обяснява тук? Той искаше прекалено много. Той заплашваше моята свобода, а на мен ми се повдига само при мисълта за моногамия. Впрочем, аз взех пример от теб, Йена. Помниш ли разговора ни във Венгерберг? Когато ти реши да скъсаш с твоя вещер? Тогава те съветвах да размислиш, казвах ти, че любовта не се намира на улицата. И все пак ти беше права. Любовта си е любов, а животът си е живот. Любовта отминава…
— Не я слушай, Йенефер — изрече студено Тисая. — Тя е огорчена и озлобена. Знаеш ли защо няма да отиде на банкета в Аретуза? Защото се срамува да се появи там сама, без мъжа, с когото са я свързвали четири години. Заради когото са й завиждали. Когото загуби, защото не можеше да оцени любовта му.
— А дали да не поговорим за нещо друго? — предложи Йенефер, наглед безгрижно, но с леко променен глас. — Налей ни, Цири. По дяволите, тази гарафа е много малка. Ще ни донесеш ли още една?
— Донеси две — засмя се Маргарита. — За награда ще получиш глътка и ще седнеш при нас, няма нужда да се вслушваш отдалеч. Твоето обучение ще започне сега и тук, в банята, още преди да ми паднеш в ръцете в Аретуза.
— Обучение! — Тисая вдигна очи към тавана. — О, богове!
— Мълчи, скъпа магистърке. — Маргарита се плесна с длан по мокрото бедро, правейки се на ядосана. — Сега аз съм ректор на училището! Не успя да ме скъсаш на последните изпити!
— За което съжалявам.
— Аз също, представи си. Ако сега имах частна практика, като Йена, нямаше да ми се налага да се мъча с ученичките, да бърша носовете на ревлите и да се карам с по-наперените. Послушай ме, Цири, и се учи. Магьосничките винаги действат. Добре или зле — това става ясно по-късно. Но трябва да се действа, смело да държиш живота за гривата. Повярвай ми, малката, съжалявам изключително само за бездействието, нерешителността, колебанията. Никога не съжалявам за действията и постъпките си, дори и понякога да носят тъга и огорчение. Погледни тази сериозна госпожа, която седи там, прави гримаси и подрежда всичко, което й падне. Това е Тисая де Врие, архимагистър, възпитала десетки магьоснички. Учейки ги, че трябва да действат. Че нерешителността…
— Престани, Рита.
— Тисая е права — каза Йенефер, която не откъсваше поглед от ъгъла на банята. — Престани. Знам, че ти е мъчно за Ларс, но не превръщай мъката си в наука за живота. Момичето все още има време да се научи на това и то не в училището. Цири, отиди за вино.
Цири се изправи. Вече беше напълно облечена.
И изпълнена с решителност.
— Какво? — изкрещя Йенефер. — Как така? Как си е тръгнала?!
— Нареди ми… — измънка собственикът на странноприемницата, който беше пребледнял и притиснал гръб към стената. — Нареди ми да оседлая коня й…
— И ти я послуша? Вместо да се обърнеш към нас?
— Госпожо! Откъде можех да зная? Сигурен бях, че тръгва по ваша заповед… Изобщо не ми хрумна, че…