Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Добре - измърмори Тор. - Открий произхода й, каква е връзката й с момчето, а после прави с нея, каквото искаш. Накрая обаче изтрий спомените й и не се виждай повече с нея. Чуваш ли ме? Изтрий се от паметта й, когато свършиш, и не се срещай повече с нея.
- Дадено.
Тор отвори мобилния си телефон и натисна няколко бутона.
- Изпращам ти като съобщение телефонния й номер.
- Искам и този на приятелката й.
- И с нея ли ще правиш секс?
- Просто ми го дай, Тор.
***
Бела се капеше да си легне, когато звънна телефонът й. Отговори с надеждата да не е брат й. Не й харесваше навикът му да проверява дали си е у дома с оттеглянето на нощта. Като че ли можеше да е навън и да се чука с мъжкари. Или нещо подобно.
- Ало? - каза.
- Ще се обадиш на Мери и ще й кажеш да вечеря с мен тази нощ.
Бела се стресна. Русият воин.
- Чу ли какво казах?
- Да... но какво искаш от нея. - Като че ли вече не знаеше.
- Обади й се веднага. Кажи й, че съм твой приятел и че ще се позабавлява страхотно. Така ще е по-добре.
- От какво?
- От това да вляза с взлом в къщата й, за да стигна до нея. Което ще направя, ако се наложи.
Бела затвори очи и видя Мери, притисната до стената. И огромния мъж, извисяващ се над нея. Той я преследваше по една единствена причина - за да освободи стаеното в тялото му сексуално желание.
- О, Господи... моля те, не я наранявай. Тя не е една от нас. И е болна.
- Знам. Няма да й навредя по никакъв начин.
Бела опря глава на дланта си, чудейки се откъде здрав мъжага като него би могъл да знае какво би наранило приятелката й и какво - не.
- Боецо... Мери дори не знае за нашата раса. Тя е... Моля те, недей...
- Няма да помни нищо след това.
И той предполагаше, че уверението му ще я успокои? Чувстваше се ужасно, струваше й се, че му поднася Мери на тепсия.
- Не можеш да ме спреш. Но можеш да направиш нещата по-лесни за приятелката ти. Помисли си. Тя ще се чувства в неголяма безопасност, ако се срещне с мен на обществено място. Няма да знае, че не съм човек. За нея всичко ще е съвсем нормално, една обикновена вечеря.
Бела и бездруго не обичаше да й нареждат какво да нрави, в момента мразеше себе си, защото предаваше приятелство си с Мери.
- Иска ми се да не бях я водила там със себе си.
- А аз - напротив. - Настъпи пауза. - Тя е... необикновена.
- А какво ще стане, ако те отхвърли.
- Няма да се случи.
- И все пак?
- Изборът е неин. Няма да я насилвам. Кълна се.
Дланта на Бела се спря в основала на шията й, пръстите й се вплетоха в диамантената огърлица, която винаги носеше.
- На кое място ще е срещата й с теб? - запита тя примирено.
- Къде се срещат обикновено хората?
А тя откъде би могла да знае, по дяволите? Спомни си, че Мери й беше разказвала за някаква жена, с която работела заедно и която се срещала с мъж... Но как се казваше онова място?
- „Ти Джи Ай Фрайдейз" каза Бела. - Има тяхно заведе ние на площад „Лукас".
- Чудесно. Кажи й да бъде там в осем часа тази вечер.
- И с кого да й кажа, че ще се срещне?
- Ами... Хал. Хал Ууд.
- Боецо?
- Да?
- Моля те...
Той добави по-меко:
- Не се тревожи. Бела. Ще се отнеса добре е нея.
Линията прекъсна.
***
В хижата на господин X. дълбоко в гората О. бавно седна в леглото и прокара длани по мокрите си бузи.
Омега си беше тръгнал само преди час, а раните на О. продължаваха да кървят. Не беше сигурен, че ще успее да помръдне, но трябваше час по-скоро да изчезне от спалнята.
Опита се да стане, но стаята се завъртя пред очите му, затова отново седна. Погледна през малкия прозорец на отсрещната стена и видя изгрева на зората, чиито топли лъчи бяха прорязани от клоните на боровите дървета. Не беше очаквал наказанието да продължи цял ден. А на няколко пъти беше сигурен, че няма да успее да го преживее.
Омега го беше отвел на места, намиращи се в самата му същност. Беше шокиран да разбере за съществуването им. Места на страх и себеомраза. На пълно унижение и деградация. И сега резултатът бе, че се чувстваше така, сякаш бяха одрали кожата му, абсолютно незащитен и изложен на хорските погледи, като кървящо месо, което все още диша.
Вратата се отвори. Раменете на господин X. изпълниха рамката.
- Как си?
О. се покри с одеялото и отвори уста. Но от нея не излезе и звук. Изкашля се няколко пъти.
- Аз... още съм жив.
- Надявах се да издържиш.