Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Аз… забравих какво исках да кажа — измънка Мери.
Тялото на Елинор се отпусна, като че ли опасността бе преминала.
Сестра Хопкинс влезе с поднос, върху който имаше кафява кана с чай, мляко и три чаши.
— Ето го и чаят! — съобщи тя, без да почувства напрежението в стаята.
Постави подноса пред Елинор, но тя поклати глава.
— Не искам чай — и побутна подноса към Мери. Мери наля две чаши.
Сестра Хопкинс въздъхна доволно.
— Хубав, силен чай.
Елинор стана и отиде до прозореца.
— Сигурна ли сте, че не искате една чаша, госпожице Карлайл? — опита се да я убеди сестра Хопкинс. — Ще ви се отрази добре.
— Не, благодаря — промърмори тя.
Сестра Хопкинс си изпи чая, сложи чашата в чинийката и каза:
— Току-що свалих чайника от огъня. Ще отида да го сложа отново, в случай че ни се прииска още чай — и тя излезе.
Елинор се отдръпна от прозореца и заговори:
— Мери… — Гласът й се беше променил и в него звучеше отчаяна молба.
— Да? — бързо се отзова Мери Джеръд.
Лицето на Елинор посърна. Устните й се свиха. Изразът на отчаяна молба изчезна, а неговото място зае безжизнена и замръзнала маска. Тя каза:
— Нищо.
В стаята отново се възцари тежко мълчание.
Мери си помисли: „Колко странно е всичко днес. Като че ли… като че ли очакваме нещо да се случи.“
Елинор най-после се размърда. Вдигна подноса с чая и постави върху него празната чиния от сандвичите.
— О, госпожице Елинор, позволете на мен — скочи Мери.
— Не, ти стой тук. Аз ще ги отнеса.
Тя изнесе подноса от стаята. Погледна назад през рамото си и видя Мери Джеръд до прозореца, млада, жизнена, красива…
Сестра Хопкинс беше в килера. Бършеше лицето си с носна кърпа. Когато Елинор влезе, тя рязко вдигна глава:
— Колко е горещо тук!
— Да, килерът гледа на юг — отговори Елинор механично.
— Нека аз да измия, госпожице Карлайл — сестрата взе от нея подноса. — Не изглеждате много добре.
— О, добре съм — каза тя. — Аз ще ги бърша.
Взе кърпата.
Сестра Хопкинс свали маншетите си и наля топла вода от чайника в легена.
Елинор погледна китката на ръката на сестра Хопкинс и каза:
— Одрали сте се.
— От бодлите на увивната роза по дървената решетка пред малката къща — засмя се жената. — Сега ще извадя трънчето.
От бодлите на увивната роза по дървената решетка пред малката къща… Вълните на спомените заляха Елинор. Как тя и Роди се карат — „Войната на розите“. Тя и Роди се карат — после се сдобряват. Прекрасни, весели, щастливи дни. Тръпка на отвращение разтърси тялото й. Докъде стигна тя? Каква черна бездна от омраза и злост… Олюля се. Помисли си: „Полудявам — наистина полудявам.“
Сестра Хопкинс я погледна с любопитство и впоследствие разказа: „Изглеждаше много странно… Говореше, без да знае какво казва, а и очите й блестяха особено.“
Чашите и чинийките потракваха в легена. Елинор взе от масата празното бурканче от рибния пастет и го сложи в легена. После, като се възхити от спокойния си глас, каза:
— Горе съм подредила някои дрехи на леля Лора. Помислих си, сестра, че може би ще ме посъветвате на кого от селото да ги дам.
— Да, разбира се — отговори бързо тя. — На госпожа Паркинсън, на старата Нели и на бедното създание от „Айви Котидж“, което не е съвсем наред с ума си. Ще им бъде като дар от Бога.
Двете почистиха килера. После се качиха горе заедно.
В стаята на госпожа Уелман дрехите бяха сгънати и подредени на малки пакети: бельо, рокли, някои скъпи допълнения към тоалетите, домашни роби от кадифе, кожено палто.
Елинор й обясни, че смята да даде коженото палто на госпожа Бишоп. Сестра Хопкинс кимна одобрително.
Тя забеляза, че траурните дрехи на госпожа Уелман са преметнати върху раклата за дрехи. Помисли си: „Вероятно ще ги преправи за себе си.“
Хвърли поглед на скрина. Зачуди се дали Елинор е намерила снимката е надпис „Люис“ и какво ли е направила с нея. Отново си помисли: „По колко странен начин писмата ни с О’Брайън се разминаха. Не съм си и представяла, че може да се случи подобно нещо. Тя да попадне на снимката точно в деня, в който й писах за госпожа Слатъри.“
Помогна на Елинор да доопаковат вещите и й предложи услугите си да ги разпредели в отделни пакети за различните семейства и да им ги предаде.
— Мога да се заема с това, докато Мери привърши работата си в малката къща. Остава й само да прегледа една кутия с документи. Между другото, къде ли е момичето? Дали е отишло в малката къща?