Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Гледах как кръвта й изчезва в канала и за миг се върнах четири години назад, на Сто и втора улица, когато собствената ми кръв изтичаше от тялото ми в канавката, а партньорът ми Дом Фанели, вече покойник, стоеше над мен и казваше: „Дръж се, Джон. Дръж се“. Дръж се, Кейт. Дръж се.
Наплисках лицето си с вода и пийнах няколко глътки. Когато излязох от тоалетната, отвън ме чакаше медицинска сестра и сърцето ми прескочи.
— Един полицай от щатската полиция дойде да ви види — каза тя.
Последвах я до пункта на сестрите. Някакъв мъж със спортно яке разговаряше с една от тях и си водеше бележки в детективски бележник. Видя ме, хвърли поглед към окървавения ми екип, после тръгна към мен и протегна ръка.
Здрависахме се.
— Старши следовател Мат Милър, Бюро за криминални разследвания — представи се той и добави — Част Ф, Либърти.
Вече знаеше кой съм, както и коя е Кейт, така че отговорих:
— Благодаря, че дойдохте.
Следовател Милър беше осигурил една малка стая за почивка и двамата седнахме на пластмасови столове с маса помежду ни. Под спортното яке той носеше джинси и блуза за голф и останах с впечатлението подсилено от миризмата на дървени въглища, че му се е наложило спешно да напусне някакво барбекю. Имаше вид на интелигентен човек, както би трябвало да се очаква от един старши следовател от щатското Бюро за криминални разследвания. Доколкото можех да преценя, беше около четиридесетте — донякъде млад за поста си, така че беше или много умен, или имаше добри връзки. Надявах се да е първото. Започна с думите:
— Съжалявам за съпругата ви.
— Благодаря.
Следовател Милър учтиво поиска да види личните ми документи и ми зададе няколко предварителни въпроса.
Щатската полиция е добра организация, много опитна и дисциплинирана. В Антитерористичната спецчаст имаме неколцина щатски полицаи от БКР. Бях сигурен, че подхождат за тази задача, но също така не се съмнявах, че ФБР ще се изсипе в окръг Съливан и ще поеме случая. Но засега онова, което ми трябваше, бе щатската полиция да плъзне навсякъде и да търси Асад Халил, преди да е успял да се измъкне. Или преди да се появи тук.
Във връзка с това следовател Милър каза:
— Току-що ми се обадиха полицаите от местопрестъплението. Открили са следи от гуми в края на гората. Водят до един път. Не са открили парашутистки екип или парашут, но продължават да търсят. — Запозна ме с подробностите на издирването, но заключението му бе вярно.
— Ако следите са от колата на извършителя, той има двайсетина минути преднина, а ние дори не знаем какъв точно автомобил да търсим. Все пак блокираме пътищата и се оглеждаме за мъж, който да отговаря на описанието. Или за такъв, който има парашутистки костюм или парашут в колата си.
— Няма да ги намерите у него — казах аз. Всъщност, освен ако не беше затъпял неимоверно през последните три години, Асад Халил бе замислил измъкването си най-малко толкова грижливо, колкото и покушението. Все пак нямаше да му е лесно да се измъкне от района, щом щатската полиция затягаше примката.
— Кажете на хората си, че този тип е въоръжен и много опасен и че няма да се поколебае да убие ченге.
— Вече се е опитал да убие агент на ФБР — съпругата ви. Така че това ни е известно — отвърна той и добави: — Спомням си случая с Халил. Преди около три години. Беше пристигнал с въоръжена охрана на летище Кенеди и беше избил охраната си и други хора на земята. Точно в същия ден пристигна онзи самолет с отровните изпарения, които бяха убили всички на борда.
— Точно така. — Всъщност полетът беше един и същ. Асад Халил лично се бе погрижил за отровните изпарения, които бяха убили всички, с изключение на него. Но този случай беше толкова дълбоко засекретен и дезинформацията от страна на властите бе толкова голяма, че малцина знаеха какво се бе случило в действителност. Аз бях един от тях, но не беше нужно да споделям всичко това със следовател Милър. Трябваше просто да му дам достатъчно информация, за да си свърши работата.
— По онова време се смяташе, че заподозреният е работил за либийското разузнаване. Той е професионален убиец.
Подобно на повечето ченгета, следовател Милър не бе особено впечатлен. „Професионален убиец“ не фигурираше в речника му. Заподозреният беше просто убиец. Това го устройваше, както устройваше и мен.
Следовател Милър продължи по същество:
— Следовател Харис ми каза, че сте разговаряли с него и че сте се свързали със службата си, предаде ми и някои подробности около случилото се. Разположили сме униформени и цивилни полицаи на този етаж. Един човек е на пост пред операционната. От работата ви получихме по имейл снимки на предполагаемия извършител. Вече са разпратени на всички патрулни коли и местни управления в окръга и съседните окръзи.