Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Той кимна.
— Разбрано. Вие самият искате ли охрана?
— Мога сам да се погрижа за себе си.
Не се съмнявам, че си помисли: „Прочутите последни думи“, но запази професионалната си учтивост.
— Хубаво — каза той. — Въоръжен ли сте?
— Да.
— Добре. Къде е оръжието на съпругата ви?
— Не беше в парашутисткия й екип — отвърнах. — Извършителят може да й го е взел, или пък е паднал в зоната на приземяване. Глок двайсет и две, четиридесети калибър, модел на ФБР.
Следовател Милър си записа.
— Ще пуснем доброволен екип да претърси зоната за приземяване.
— Парамедиците могат да ви посочат точното място — казах и добавих за доклада му: — Покушението стана на около две хиляди и четиристотин метра над него.
Той кимна замислено.
— Невероятно.
— Наистина невероятно. — Сетих се още нещо. — От клуба имаха видеокамера на земята, така че е възможно да са записали инцидента.
Той си записа и се поинтересува за клуба.
— Хлабава организация — отвърнах. — Сигурен съм, че Асад Халил не е от редовно плащащите членския си внос. Свържете се с Крейг Хоузър. Той може да ви даде повече подробности. — Зачудих се дали клубът е направил другите си два скока. — Може би все още са на летището — казах на следовател Милър. — Всички членове на клуба са отседнали в мотел Хай Топ в Монтисело.
— Къде са служебните документи на съпругата ви? — попита той.
— У мен. Телефонът й Некстел, изглежда, е изчезнал.
Той се замисли.
— Ако извършителят го е взел, значи разполага с всичките й телефонни номера. Освен ако не използвате парола за достъп.
Колкото и да не е за вярване, не ти трябва парола, за да видиш телефонния указател. Съвсем свободно можеш да четеш и текстовите съобщения. Само гласовата поща е защитена, така че ако телефонът на агент се окаже в неподходящи ръце както вероятно бе станало, неоторизираният, в случая Асад Халил, разполага с телефонните номера и има достъп до всички получени съобщения, като същевременно може и да изпраща свои. Освен това апаратът имаше и уоки-токи функция.
— Няма парола за телефонния указател, за уоки-токи функцията и за текстовите съобщения.
Той повдигна вежди, но не коментира.
— Ще кажем на екипа да се оглежда и за мобилен телефон.
— Добре.
Ако Халил наистина разполагаше с телефона на Кейт, от предишния ми опит с него изобщо нямаше да се изненадам, ако ми се обадеше да изрази съболезнованията си за смъртта на жена ми.
— Няма да е зле да пратите човек в мотела да огледа стаята ни и да види дали телефонът не е там — посъветвах следовател Милър. — И също да провери дали някой не ни е търсил.
Той не изглеждаше много раздразнен от това, че му казвам как да си върши работата.
— Ще го направим.
— Мога ли да ви помоля и за една услуга? Не мисля, че ще се връщам в мотела, така че бихте ли се погрижили да освободите стаята на господин и госпожа Кори и да приберете вещите ни?
Той кимна и ми спести обясненията ми какво да прави с думите:
— Ще поставим наблюдателен екип в случай, че някой реши да ви потърси там.
— Умно — казах аз. — И още нещо. Колата ми е паркирана на летището…
— Ще ви я докараме.
— Благодаря. Можете да я огледате за телефона — добавих ненужно.
Дадох му ключовете и номера и го помолих да докарат Черокито с багажа ни при болницата. Между ченгетата по цял свят наистина съществува силна връзка и сме готови да си помагаме професионално във всичко — дори с прекомерните искания, стига да е възможно. Затова попитах следовател Мюлер:
— Ако се случи да задържите този тип, ще ме уведомите и ли незабавно?
— Разбира се.
— А ще ме оставите ли десетина минути насаме с него?
Той се усмихна малко насила, поколеба се и отговори:
— Ако ми кажете, че е въпрос на национална сигурност, да.
— Благодаря. — Имаше и още нещо. — Няма да е зле да проверите колата за прясно инсталирано проследяващо устройство и да видите дали сред личните ни вещи няма нещо, на което не му е мястото там.
Той не си записа това, а ме попита: