Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Напротив!“ — възрази му • прегордата княгиня. —
„Аз искам двайсет ракли • със злато и коприна
да отнеса и дар да • раздавам от сърце
на Гунтер в твърдината • със собствени ръце.“
Товареха се ракли • там с камъни безценни,
но под надзора строг на • ковчежниците нейни.
Доверие на Данкварт • да имат не посмяха —
от туй тогава Гунтер • и Хаген се разсмяха.
„Кому да поверя аз • сега земите си?
Наместник ли“ — запита • тя — „ще се назначи?“
„Кажете“ — рече царят, — • „намирате ли сгоден
вий някой, та да бъде • тук за наместник сложен.“
Съвсем наблизо знатен • тя сродник забеляза
(той неин вуйчо беше) • и ето що му каза:
„Земите, твърдините • на вас се поверяват,
дорде ръката царска • нам правдини раздава.“
Пощя и царедворци • две хиляди на брой
в Бургундия да вземе • към антуража свой.
С момците нибелунгски, • хилядата, се сбраха
на кон те край брега • и за път готови бяха.
Придворни дами също • осемдесет и шест
и още сто девици • повеждаше тя с чест.
Разбързаха се вече: • що още да се чака?
Оставащите вкъщи • раздялата разплака.
На тръгване тогава • от своята родина
прегърна благонравно • тя близък и роднина,
прости се и пое по • море на път далечен.
Тя в царството си нивга • не се завърна вече.
На кораба се беше • веселие създало,
на всякакви забави • отдадени всецяло.
Благоприятен вятър • в просторите задуха.
Пътуването беше • им радост и разтуха.
Княгинята по пътя • пред царя се наложи
те свойта брачна нощ за • дома си да отложат
след празненство голямо • в палата в Вормс, където
отвеждаше ги кораб • далеч отвъд морето.
Перейти на страницу: