Богинята на светлината

Аполон нямаше представа за какво говори, но смехът й беше невероятно заразителен и внезапно изпита ирационалното желание да се наведе през масата и да я целуне право по прекрасния нос.

— Така че отлично разбирам изпитанията, на които една сестра може да подложи брат си — тя избърса очите си и пое дъх. Наистина трябваше да кара по-полека с виното. — Какво правиш, когато сестра ти не те изтезава?

Аполон се замисли и отхвърли няколко отговора, преди да проговори:

— Занимавам се с много неща, но ми харесва да мисля за себе си най-вече като за лечител и музикант.

Пеещ лекар? Това дали не бе нещо като пеещ каубой? Пристъпите на смях отново забълбукаха в гърдите й. Тя ги удави в глътка вино, която по никакъв начин не помогна на разклатената й трезвеност.

— Какъв лекар си? — попита най-накрая, след като се бе уверила, че може да говори, без да избухне в кикотене.

— Вярвам, че съм отличен лекар — отвърна той, изненадан от въпроса й.

В преливащ смях, тя поклати глава.

— Мисля, че имаме проблем с превода, а това — тя чукна с маникюра си почти празната чаша от вино — определено не помага.

— Навярно би искала да се разходиш с мен? — той се хвана за възможността да отклони разговора от въпросите за него. — Вдишването на нощен въздух е чудесен начин да се освежиш.

Тя посочи към неугасващата дневна светлина на небето на Форума.

— Но навън не е нощ.

Той се наведе напред.

— В страна като тази не може ли да си представяме, че е нощ?

Погали я с пръст по ръката. Докосването му бе толкова меко, че тя усети топлината на тялото му повече от самия допир. Беше само кратка среща на кожата на единия с кожата на другия, но малкият интимен жест сякаш я издърпа напред. Светът покрай тях изчезна и Памела се потопи в очите му. Беше толкова ужасно и невероятно красив. Изпълни я чувство, което успя да разпознае едва след няколко удара на сърцето си. Желание! Откога не бе усещала горещото привличане на страстта по някой мъж? Години. Бяха минали години. А беше само на трийсет. Беше си позволила да се превърне в една изсъхнала, стара и лишена от страст жена. Е, достатъчно. Тя отпусна бързо дъха си.

— Добре, ще се разходя с теб — заяви Памела. — В Двореца на Цезар ли си отседнал? Мога да те изчакам тук, докато се преоблечеш.

— Не. А… аз съм… — умът му се луташе наоколо. Слава на деветте титана, че успя да намери правдоподобно извинение. — Отседнал съм със сестра ми.

— О! — тя се намръщи и огледа костюма му. — Е, предполагам, че не е необходимо чак толкова да се преобличаш.

Това бе нещо, което той отлично разбираше. Думите й казваха едно, но езикът на тялото — друго. Тази форма на общуване беше в голяма степен обща за смъртните жени и богините.

Огледа тълпите във Форума. Днешните хора се обличаха толкова странно. Как не беше забелязал по-рано, че е съвсем не на място? Зле изваяните статуи бяха единствените в този свят, пременени като него. Внезапно осъзна, че в очите й сигурно изглежда като палячо. Един палячо е малко вероятно да обгърне някого в романтика, а той трябваше да го направи, за да изпълни желанието й и да скъса връзката, в резултат от нейното призоваване. Някъде в ъгълчето на ума му една мисъл прошепна, че става въпрос за много повече от това. Той искаше тя да го възприема сериозно по съвсем друга причина. Мисълта беше странно интригуваща.