Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Къщата на доктор Алекс — заяви Захир и посочи една бяла точица в най-далечния край на зеленината.
Въпреки тъгата си Фрея се усмихна, тъй като видя колко съвършено подхожда на сестра й постройката. Колко ли щастлива е била тук?
— Прекрасна е — възкликна тя.
Захир само изсумтя, даде газ и спусна колата към долината.
Пътят минаваше през наскоро изорани ниви — някакви птици, които приличаха на бели чапли, кълвяха шоколадовата пръст. Влязоха в оазиса. Фрея въртеше глава ту насам, ту натам, докато се друсаха по пясъчната пътека, притиснати от дърветата, заобиколени от паяжина светлини и сенки. Подминаха една кошара, после купчина насечена захарна тръстика и правоъгълен харман. Иззад един ъгъл се появи магарешка каручка, натоварена с маслинови клонки, и Захир бе принуден да отбие, за да й даде път. Възрастният човек с магарето, със сламена шапка и с цигара в беззъбата уста, им се захили, докато ги подминаваше.
— Това е Махмуд Гаруб. — Захир кимна след отминалата каручка. — Не е добър човек. Няма да разговаряте с него.
Стрелна Фрея с поглед да провери дали е схванала, после включи на скорост и продължи по пътя, който постепенно се превърна в просека през лилави тропически дървета. Пред тях, към края на просеката, се виждаше къщата на Алекс — едноетажна, варосана, със сателитна чиния на покрива и увита с декоративни растения входна врата. Захир спря колата, слезе, грабна чантата на Фрея от задната седалка и я отнесе до входа.
— Сигурна ли сте, че не предпочитате да отседнете в хотел? — попита той, докато изваждаше връзка ключове от наметалото си и отключваше. — Брат ми държи много добър хотел в Мут.
Тя му благодари, но настоя, че тук ще й е добре.
Захир сви рамене, отвори вратата и остави чантата вътре.
— Икономката ви е оставила храна. Ще си я стоплите на печката. Много е лесно.
Подаде й ключовете и й каза мобилния си телефон. Тя си го записа в своя.
— Не излизайте в гората без обувки — предупреди я той. — Много змии. И никакви разговори с Махмуд Гаруб. Много лош човек. Аз ще дойда утре сутринта в седем и половина, за да ви закарам…
И спря, като че ли не искаше да произнесе думата.
— На погребението — довърши тя. — Благодаря.
Помълчаха още малко. Захир пристъпваше от крак на крак, като че ли се канеше да каже нещо. А Фрея просто искаше той да си тръгне. Той сякаш прочете мислите й, защото кимна делово, върна се в ланд крузъра и отпраши.
Фрея влезе в къщата, затвори вратата и щом шумът от мотора заглъхна, чу далечното тракане на напоителна помпа и тихото шумолене на поклащаните от ветреца палмови листа.
В къщата беше хладно и тъмно. Фрея постоя малко до вратата, доволна, че най-после е сама, после мина през широкия хол, отвори една двойна врата с щори и излезе на верандата отзад. Беше прекрасна, заслонена от короната на гигантска джакаранда, ухаеше на цветя и цитрусови насаждения, а отвъд градината се разкриваше възхитителна гледка към пустинята. Фрея си представи как Алекс стои тук и се усмихна, но усмивката й се стопи, когато видя инвалидната количка, подпряна в края на верандата. Намръщи се, като че ли виждаше инструмент за мъчения, после се върна вътре.
От хола се влизаше в другите помещения — кухня, баня, спалня, кабинет, килер — и тя ги обиколи, за да получи по-добра представа за къщата. Почти нямаше мебелировка или картини, тъй като Алекс мразеше претрупаните стаи, но все пак домът беше безспорно неин, отпечатъкът й бе оставен навсякъде. Личеше в сбирката CD-та (Бауи, Нирвана, Ричард Томпсън, любимото й Шопеново ноктюрно); в картите, закачени по всички стени; в скалните мостри, подредени по первазите. Дори мирисът на Алекс се усещаше навсякъде — може би недоловим за външен човек, но съвсем познат на Фрея, която бе израсла с него: катранен сапун „Райт“, примесен с дезодорант „Шур“ и съвсем слаб лъх на парфюм „Самсара“.