Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Искаше да го разсее, за да не мисли все за едно и също.
„… апартамента на семейство Ван ден Брок също го продадоха. На една съвсем прилична двойка. Господин и госпожа Боасон. Биха могли да се наричат Поасон16, и двамата имат оцъклени очи като на треска. Имат двама синове, които ги посещават в неделя. Големи мозъци, така ми каза Ифижени, и двамата имали купища дипломи. Заслужава си да я видиш, когато обяснява, как се превзема, издула устни! Големи мозъци, очилати, закопчани догоре ризи под пуловерите с остро деколте и прилежно зализани коси. Винаги еднакво облечени. С провиснал на ръката чадър. Изкачват стълбите, вдигайки високо крака. Все едно гледаш двамата Дюпон17. Никога не използват асансьора. Бащата изглежда строг; устните му са тънки и сякаш залепени, а майката е една тиха, истинска мишка! Спомняш ли си, когато госпожа Ван ден Брок пускаше оперната музика, която се чуваше чак на стълбището? Отсега нататък няма да има такива неща, ще бъде по-спокойно, освен ако двамата хомо не се окажат професионални танцьори на танго!“
Ако не успееше да го разсмее с цялата тази галерия от портрети, щеше да се откаже от литературата. Обожаваше да отбелязва дребните подробности. Като Виктор Юго. Много обичаше Виктор Юго. И Александър Дюма. „Аха! Аха! — каза той на бразилски, език, който не говореше.“ Умираше си от смях на това изречение. Беше го казала на Гаетан, но той не се бе разсмял.
Зое се почувства разочарована.
Тя си пусна When the rain begins to fall, наду звука до дупка и затанцува, както правеше всеки път, когато искаше да забрави или да отпразнува нещо. Кълчеше се, пееше и двете партии и накрая ставаше вир вода, с раздърпани дрехи и залепнал от потта чорапогащник. Плющеше с ластика, крещейки You’ve got to have a dream to just hold on, и изпращаше въздушни целувки на Гаетан. Той беше нейната rainbow in the sky, the sunshine in her life! And I will catch you if you fall…
Дописа имейла, определяйки му среща на MSN портала, и го попита кога смята да дойде в Париж. Нямаше да има никакъв проблем. Щеше да живее при нея. Така майка му спокойно щеше да върти любов с Плешивия. Съжали, че написа последното изречение, и го изтри. Подписа се с „твоята любима“.
Точно когато натисна клавиша „изпрати сега“, чу да се тряска входната врата. Майка й се беше прибрала.
Дю Геклен се изстреля с един скок и се втурна към вратата, като едва не събори Жозефин, която се облегна на стената, за да не падне. Зое се разсмя гръмогласно.
— Как те обича само това куче! Как си, майчице?
— Писна ми да кисна из разни библиотеки, вече съм стара за такава работа! И ще ти кажа още нещо — писна ми от този дванайсети век.
— Но все пак нали ще се явиш на защитата… — попита Зое, притеснена.
— Разбира се! Колко си глупава! Видя ли? Има нови обитатели на четвъртия!
— Да. Двама хомо.
— И как разбра?
— Пъхнах си носа в апартамента им и видях — имат само едно легло!
— Двама хомо в апартамента на Льофлок-Пинел! Каква ирония на съдбата!
— Искаш ли да ти приготвя спагети със сьомга за вечеря?
— Много искам. Смъртно уморена съм…
— Отивам да потърся рецептата в черната ми тетрадка…
— Не я ли знаеш наизуст?
— Знам я. Но винаги си я препрочитам, за да съм сигурна, че нищо няма да забравя… Какво ли ще правя, ако я изгубя? — Тя въздъхна и свъси вежди. — Държа на тази тетрадка, мамо, в нея е целият ми живот!
Жозефин се усмихна и си каза наум, но ти си на прага на живота, любов моя.
Във въпросната тетрадка Зое не записваше само готварски рецепти, а и грижливо отбелязваше кой й ги е дал и при какви обстоятелства. Записваше си и разните мисли, които й минаваха през главата, както и душевните си състояния. Имаше неща, които доверяваше само на тетрадката: си.
„Мама си въобразява, че може да се справи съвсем сама, защото досега е успявала, но е било само защото не е имала избор. Липсва й някой, който да я подкрепя. Прекалено е крехка. Животът не я е гладил с перце… Дълбоко я е наранил. Дори да не са ми известни всички подробности, все пак зная някои неща. Аз трябва да съм като гръмоотвод на нещастието, за да я избавя от него…“
Черната тетрадка беше дебела. На корицата бе залепила снимките на баща си и майка си, на Ортанс, на Гаетан, на приятелката си Ема, на кучето Дю Геклен, доукрасила я бе с всякакви картинки, лепенки, перли, слюдени люспи, бе нарисувала слънце, усмихваща се луна, бе залепила изрезка от картичка с Мон Блан и изрезка от тропически остров с палми и раковини.
16
Боасон (фр.) — напитка; Поасон (фр.) — риба. — Б.пр.
17
Дюпон — двойка полицейски инспектори, герои от прочутия белгийски комикс „Приключенията на Тентен“. — Б.пр.