Изкуството на лова

— Малко вино? — предложи любезно той. — Дали тази жена би могла да ти предаде вкуса и ароматите на рядко отлежало лосотанско?

— Разбира се, че не — отвърна младата жена. — Не си прахосвай виното с нея.

— Тъй де — кимна Маскелин. — Не искаме да започне да пелтечи, нали? И все пак, надявам се, нямаш нищо против аз да си сръбна. — И даде знак на Гарстон, който чакаше при вратата. Гарстон изчезна вътре.

Маскелин се облегна в креслото. Откъм морето полъхна хладен бриз и разроши косата му. Виждаше, че телепатът се опитва да се откъсне от разговора, да остане само посредник между двамата. Разбира се, не би могла да го постигне напълно. Равнодушието, което бе изписала на лицето си, бе само маска. Това момиче може и да притежаваше известна школовка, но със сигурност не беше от класата на Янти.

— И защо ми пратихте тази хубавица? — попита той.

— Тя бе единствената подръка — отвърна младата жена.

— Единствената подръка?

Тена Алторп се поколеба.

— Ако ти харесва, може да… — Млъкна, преглътна и продължи огорчено: — Може да я имаш след като приключим с работата.

— Да я имам? — повтори Маскелин. — Искаш да кажеш да я изчукам?

— Точно това имах предвид — отвърна телепатката с глас, в който се прокрадваха гневни нотки.

Маскелин не можа да сдържи усмивката си.

— Благодаря ти, Браяна. Много мило от твоя страна.

— Няма нищо.

В този момент се появи Гарстон с поднос с червено вино и две кристални чаши. Чашите бяха изработени от същия кристал, от който и крепостта. Той ги постави на ръждясалата масичка и се приготви да ги напълни, но Маскелин го отпъди и попита телепата:

— Какво искаш от мен, Браяна?

Тена Алторп изчака слугата да излезе и каза:

— Само това, което е в наш общ интерес, Етан. Никой от нас не би желал унмерите да възвърнат силата си.

Маскелин я наблюдаваше над ръба на чашата.

— Съюзът изглежда логичен ход — продължи жената. — Веднага щом стъпят в Ел, унмерите ще отправят взор към империята. Хю няма с какво да им се противопостави, но въпреки това ще свика пълководците. Той ще те повика, Етан. С твоите познания за унмерските машинки и армия от затворници на твое разположение. Няма да можеш да му откажеш без помощта на хаурстафите.

— Колко от вас всъщност са оцелели? — попита Маскелин.

Телепатът въздъхна дълбоко.

— Достатъчно, за да има значение. Достатъчно, за да сме полезни във войната срещу унмерите.

— Стига дъщеричката на Грейнджър да ви позволи — подхвърли Маскелин. — Янти унищожи Гилдията ви без дори да помръдне пръст. И доколкото съм запознат със способностите ѝ, в момента би могла да подслушва и нашия разговор.

— Не — отвърна жената. — Способностите на Янти не включват и телепатия. Ако ме гледа сега, вижда една жена, зареяла поглед в морето. Не може да чува мислите ми. И не знае нищо за моята посредничка. Никога не съм се срещала с жената, с която разговаряш. Защо Янти би решила да я шпионира?

Маскелин бе принуден да се съгласи, че Браяна е взела солидни мерки за безопасност. Ако Янти следеше Браяна, което бе напълно възможно, тогава употребата на посредник подсказваше, че момичето не знае нищо за разговора.