Изкуството на лова

— Не съм виждал полковника толкова вглъбен — добави той.

— О, той не е полковник — каза херцогинята и се обърна към Грейнджър. — Нали така, драги? Обикновен човечец, озовал се не там, където му е мястото.

Грейнджър не отговори.

— Тъкмо му разказвах за нашия покровител Фиорел.

Марквета се намръщи и каза с тих предупреждаващ глас:

— Сигурен съм, че уважаемият господин Грейнджър не се интересува от подобни неща.

Грейнджър наостри слух.

Херцогинята обаче, изглежда, не долови намека. Лапна огромна подсладена мръвка и се обърна към Грейнджър.

— Предполагам, че сте чували за Фиорел? Формоменителя? Богът на Котела и Наковалнята? Как го наричаха хората от вашата раса? Баща на сътворението? Приятно е, когато фигура от такъв мащаб реши да ти е покровител.

Грейнджър я изгледа навъсено.

— Имате предвид Фиорел Натрапника.

Тя поклати невярващо глава.

— Как смеете… какво неуважение! Как смеете дори да произнасяте името му! Ще съжалявате за думите си, полковник. Ако Фиорел научи затова, ще… ще ви…

— Казах ти, не съм полковник.

— Говорите ми на „ти“? — Тя го зяпна с пълна уста, после извърна зачервеното си лице към принца и херцога.

— Махнете го, махнете го от мен — извика и го посочи с пръст. — Няма да остана до този ужасен човек и секунда повече!

Кир се надигна.

— Анейси, моля те…

— Свалете го долу при простаците, където му е мястото.

В залата се бе възцарила тишина и всички чуха думите ѝ.

— Анейси! — извика Кир. — Тези хора са наши гости.

Херцогинята го изгледа с бляскав поглед, вирна брадичка, стана, вдигна полите си и тръгна покрай масата, без да каже нищо повече. Слезе забързано по стълбите и мина през огромното помещение, следвана от погледите на присъстващите.

Един слуга ѝ отвори вратата и тя излезе.

Грейнджър обърна глава и видя, че Янти го гледа с поглед, изпълнен с ненавист. Въздъхна и потърка уморено очи.

Празненството продължи още дълги часове. Прислужниците сновяха между масите с плата, отрупани с пушена шунка, купи с горски плодове и чинии с фазани, печени с билки и полети с пикантни сосове. Цялото това изобилие само го дразнеше, но той седеше, заслушан в разговорите и смеховете, и се стараеше да прикрие отегчението и неудобството си. Утре щяха да потеглят за Порт Ел. Беше чул достатъчно от разговора между Марквета и херцога и знаеше, че възнамеряват да използват хаурстафски наемници, за да пратят писмо до империята. Ако беше истина, Янти би могла да убеди принца да ги качи на кораб за Ивънсроум. Най-сетне щяха да се махнат от това проклето място.

Някой зазвъня със звънче и разговорите постепенно утихнаха. Глашатаят със сребристия кафтан се появи отново и се провикна:

— Негова светлост херцог Кир от Вейл!