Изкуството на лова

Зад тях крачеше чичото на принца херцог Кир под ръка с жена си. Херцогинята на Вейл бе огромна жена с гранитносива коса, пристегната толкова силно назад, че заплашваше да нацепи кожата на лицето ѝ. Носът ѝ бе топчест и зачервен като ябълка, залепена над плътните ѝ червени устни. Бузите ѝ бяха обилно напудрени с руж, роклята ѝ бе боядисана или избелена, за да наподобява гущерова кожа, а черните ѝ обувки потракваха върху паркета като нокти. На шията ѝ висеше огромна перлена огърлица — вероятно достатъчно тежка да задуши среден по размери кон.

За разлика от нея, херцогът бе облечен със семпли дрехи в сиво и черно, като човек, който би предпочел да остане незабележим.

Никой не проговори нито дума, докато групата минаваше през банкетната зала.

Грейнджър се изправи. Херцогинята се качи по стълбите, мина покрай масата и застана при стола до него. Той чуваше как дъските на подиума поскърцват от прекомерната тежест.

Херцогиня Анейси огледа чиниите с ястия, облиза устни, после изгледа Грейнджър с нескрито подозрение, сякаш се готвеше да се провикне: кой е този нахалник, седнал на моята маса? Имаше нещо дръпнато и дори враждебно в поведението ѝ, като че ли се боеше, че Грейнджър може да се пресегне и да си напълни чинията с някои от вкусотиите, които вече бе избрала за себе си. Веднага щом принцът и Янти се настаниха тя побърза да се отпусне на стола.

Грейнджър също седна.

— Вие сте бащата — каза тя.

Той кимна.

— Какво ви е на лицето?

— Отидох да поплувам — отвърна той. — Но се оказа, че някой е напълнил океана с отрова.

Тя се ухили и каза:

— За разлика от моя съпруг, никога не съм понасяла добре прекомерната церемониалност. — След което се пресегна, отчупи голям комат хляб и започна да го маже с масло и да подрежда отгоре му маслини. Един слуга се опита да се промуши през енергично движещите се лакти на херцогинята, за да ѝ налее вино. По брадичката ѝ се стичаше мазнина. Тя промърмори нещо нечленоразделно, махна с комата хляб, отпи от чашата и преглътна.

— Разбира се, от доста време не съм попадала на тържествени събития. Сещате се защо. За нас това бе ужасен период. Ужасен.

Грейнджър кимна и погледна към Янти, но тя разговаряше с Марквета. Не чуваше за какво си говорят.

Херцогинята продължи да се тъпче.

— Последният път, когато сме излизали сред обществото, трябва да е бил… божичко, сигурно преди триста години!

Грейнджър я погледна. Понякога забравяше колко дълго живеят унмерите. Притежаваха естествено дълголетие, но с него можеха да доживеят докъм двеста. Затова се поддържаха с магьоснически методи и различни хитроумни уреди, които носеха върху себе си или бяха имплантирали в телата си. Тъй като херцогинята бе преживяла близо триста години затворена от хаурстафите, най-вероятно принадлежеше към втората група — макар че бе известно, че хаурстафските хирурзи изрязват от телата на унмерите устройствата за удължаване на живота. Грейнджър се зачуди дали нейното е скрито в тялото ѝ. Е, имаше предостатъчно място, където да го имплантират.