Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Какво става тук, по дяволите? — прошепна Спенсър, повече раздразнена, отколкото уплашена.
Хана грабна плика от ръцете на Емили. Всички се скупчиха около нея; от месеци не бяха стояли толкова близо една до друга. Ариа вдъхна сладникавия парфюм „Майкъл Корс“ на Хана. Копринената руса коса на Спенсър я погали по бузата. Дъхът на Емили миришеше на ментова дъвка.
Спенсър включи фенерчето на айфона си и го насочи към плика. Вътре имаше сгънат лист лъскава хартия, очевидно откъснат от списание. Когато го разгънаха, видяха последната снимка на истинската Али, след като се върна от „Убежището“. „МАЛКА СЛАДКА УБИЙЦА“ — пишеше с готически шрифт отдолу. „ТАЗИ СЪБОТА. 20:00 ЧАСА“.
— Телевизионният филм — изпъшка Ариа. — Някой идиот се бъзика с нас.
— Задръж малко. — Емили посочи към другия предмет в плика. — Какво е това?
Хана го извади. Беше пощенска картичка с блестящ, кристално син океан, обграден от надвиснали скали. Върху тях имаше хотел с грамаден басейн, шезлонги, тръстикови бунгала и ресторант на покрива.
Хана ахна.
— Това да не е…?
— Не може да бъде — прошепна Спенсър.
— Той е. — Емили посочи с пръст мозаечния ананас на дъното на басейна. — „Скалите“.
Ариа отскочи от картичката, сякаш тя изведнъж беше пламнала. Повече от година не беше виждала никакви фотографии на „Скалите“. Беше изтрила всички снимки от почивката им. Беше махнала таговете си от всички снимки в профилите на Майк и Ноъл — от плажа, от вечерята, от плаването с лодка и гмуркането до рифовете. Всички, на които се преструваше, че се забавлява. Прикривайки тъмната, ужасна истина.
Достатъчно й бе да погледне снимката, за да й прилошее. В съзнанието й се появи отчетлив спомен: Табита стои до бара и се хили на Ариа. Гледа я така, сякаш знае коя е тя… и какви тайни крие.
— Кой би могъл да ни го изпрати? — прошепна Хана.
— Това е просто съвпадение — рече упорито Спенсър. — Някой се бъзика с нас. — Тя се огледа, търсейки някой, който да се крие в храстите или да се превива от смях до задната врата на дилорентисови, но навсякъде цареше тишина. Сякаш те бяха единствените хора, които бяха излезли навън в този час.
Тогава Хана обърна картичката и присви очи към надписа.
— О, Господи.
— Какво? — попита Спенсър. Хана не й отговори, само поклати глава и й подаде картичката.
Една по една всички прочетоха текста на гърба. Спенсър притисна ръка към челото си. Устата на Емили оформи едно безмълвно „О“. Когато дойде ред на Ариа, тя се взря в печатните букви. Стомахът й се сви и светът се завъртя около нея.
Дочувам, че по това време на годината Ямайка е прекрасна. Жалко, че вие четирите НИКОГА повече няма да се върнете там.
Липсвахте ми!