Възрастите на Лулу

Играта продължи дълго и когато свършихме, цялата бях обляна в пот, а той имаше нещо твърдо и необичайно под джинсите си. Този път трябваше да е последният, но всъщност бе първият.

Повтарях му съвсем тихо: „Дий, дий, конче, конче вихрогонче!” — на ухото, докато се повдигах и отпусках върху него. Тогава повдигна цялата ми пола отзад и покри главата ми с нея, като краищата докосваха челото ми. Хвана ме здраво за кръста и засмука зърната ми през памучната фланелка, докато се образува огромно мокро петно около всяко зърно.

Само миг след това всичко пред мен се залюля. Пабло ме обсебваше, членът му се превръщаше в част от тялото ми, най-важната част, единствената, която оценявах, като навлизаше в мен все по-дълбоко, разтваряйки и затваряйки в същото време бездната. Усещах натиска му чак в темето си, като мислех, че ще разкъса вътрешностите ми колкото по-навътре влиза. Всичко останало изчезваше, неговото и моето тяло, всичко, поради което трудно успях да различа произхода на мокрите милувки, които докосваха като че ли случайно бедрата ми. Бегъл, едва забележим контакт, който след мигновено колебание и смайване ми напомни, че Ели е все още долу, на колене на пода, ближейки онова, което не можех да погълна, докато аз се чуках като бясна, безразлична към това живописно улично създание, което поглъщаше остатъците от моя банкет. Бях забравила напълно за съществуването му.

Бих искала да го видя, преди да се оставя на удоволствието, след което усетих последните тласъци на Пабло, пронизващи ме до мозъка, за да потъна в сладострастния спазъм. След няколко финални и брутални движения той раздроби окончателно мозъка ми

на хиляди малки и меки парченца, преди да се остави да бъде захапан от еластичните стени на вулвата ми, действаща по своя воля, която здраво го стисна.

След това, осъзнавайки безпомощността си да направя нещо друго, освен да стоя спокойно, за да възвърна контрола върху мен самата, постоях неподвижно, прегърната с Пабло, увиснала на врата му, страдайки за дома, за това, че не съм там, близо до леглото, но въпреки всичко цялата тази топлина, допира до все още топлата му плът бяха приятни.

Той се съвзе много преди мен, тялото му бе по-пос-лушно от моето и тъй като не се намирахме у дома, целуна ме по устните, повдигна ме за миг, за да извади члена си от мен, и лекичко ме отмести встрани, оставяйки ме легнала на пейката.

Останах така свита доста време, с колене, притиснати до гърдите, със затворени очи и докато той се обличаше, отново си спомних за Ели. Бях го забравила.

Размениха си няколко думи на нисък глас. Друг глас, който не беше на Пабло, каза нещо за сбогуване, чух затваряне на врата.

Станах. Той се беше изправил до стената със скръстени ръце и се усмихваше. Реших да се облека, но видях, че съм вече облечена. Скъсаните ми гащички се валяха по земята. Не знам защо ги взех, бе неприлично да ги оставя и ги пуснах в чантата. Когато минах край масата, видях, че бутилката с джин стоеше непокътната, дори не бяхме я отворили. Взех я и също я мушнах в чантата. Не беше време да оставяме пълни и платени бутилки за тоя, дето духа. Пабло се разсмя откровено. Не беше сърдит, което ме накара да се почувствам добре, аз също се засмях и двамата излязохме весели на улицата.