Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Сесилия и Тереза пристъпват шумно през храсталаците и застават до мен, като чистят бодлички и семена от треви от робите си, докато погледите им не са привлечени от приближаваща група мъже.
– Света Майко. – Сесилия се прекръства. – Изглеждат съвсем измършавели.
Сестрите се качват в каретата за по-сигурно, но аз не мога да откъсна поглед. Ръцете на мъжете са вързани с въжета, а на глезените им има тежести, които да им попречат, ако се опитат да избягат. Когато желязото се мести от движението на краката им, виждат се зачервените до кръв следи от тежестите по кожата им, затова те се стараят да не мърдат много, та да намалят триенето. Много от тях са без ризи и раменете им са изгорели от слънцето; гръдните им кошове са изпъкнали като конструкцията на разбита лодка, а когато минават покрай мен, забелязвам, че много от тях имат охлузвания по гърбовете.
Засрамвам се от това, че ги гледам, добре заситена и увита в коприна. Израженията им са мрачни и безнадеждни, всеки е вглъбен в собствения си ад... с изключение на един. Извръща глава към мен, когато колоната минава покрай каретата. Той е висок, със светла кожа, а наболата му на места брада е руса. С ужас осъзнавам, че е почти момче.
– Молете се за нас, госпожо! – изрича той на различни езици.
Тогава надзирателят обръща коня си и го удря с камшика си толкова силно, че момчето изплаква и се превива.
Извръщам се с плувнали очи. Каква надежда има за някого от нас, след като се отнасят с тези мъже като с животни?
Сиди Касем се озовава до мен.
– Защо са тези сълзи, госпожо?
– Целия път до Мекнес ли трябва да извървят?
– Ще вървят или ще умрат.
– А какво ще се случи с тях, когато стигнат там?
– Ще помогнат за построяването на новия град на Мулай Исмаил. Ако не умрат по пътя, това със сигурност ще стане в Мекнес. След седмица, месец или година, ако са издръжливи. Исмаил е взискателен владетел, не допуска болести или слабост.
– Такова погубване на човешки живот само заради построяването на някакъв град.
– Това не е "някакъв град", Алис. Това е преклонение към Господ. Нашата религия строи цивилизация. Дошли сме от пустинята и за един век сме създали най-великата цивилизация в света. Аллах ни заръчва да не позволяваме пустинята да остане пустиня, нито планината да остане планина. Светът трябва да бъде трансформиран по божествен модел. Чрез тази трансформация откриваме връзката с божественото. Мекнес е молитва към Господ, песен за възхвала, а Исмаил е едновременно архитект и изпълнител на песента. Всички имаме роля в този велик проект.
Треперя, докато сядам обратно в каретата до двете момичета, решени да умрат заради католическата си вяра, докато Сиди Касем говори за убийството като за част от божествен модел. Заобиколена съм от фанатици. Въпросът е дали и аз не съм такава.
9
Три седмици гния в тази тъмна килия, заобиколен от побъркани и престъпници. В по-широк план три седмици не са дълъг период, знам това; времето, прекарано в непрогледна тъмнина, обаче е истинско проклятие.
Кадията нареди да ме заведат при него първата седмица. Беше изключително доволен от себе си: още един разрешен случай на престъпление, още един престъпник ще бъде убит. Наказанието за убийство е забиване на пирон с чук в горната част на черепа. Сподели ми това с голямо задоволство. Нисък и набит мъж, раздут от благоденствие и безбройни бакшиши, мушвани в ръкава. За беда, нямах с какво да го подкупя. Аз съм роб, без значение колко съм се издигнал; на робите не се плаща.
Попитах го дали султанът е уведомен за задържането ми, а той ми се изсмя в лицето.
– Защо ще го е грижа султана за поредния черен разбойник в този град? Вече екзекутирахме трийсет този месец, а те постоянно се множат като плъхове.
Самият факт, че още съм в затвора, след като три седмици не съм изпълнявал задълженията си, е достатъчно красноречив: не съм незаменим, забравен съм. Чудя се кой ли придружава Исмаил за молитвите му, кой проверява чехлите му за скорпиони или храната му за отрова, доставя съобщения, води дневника. Измъчвам се от мисълта за заместника си, на когото са дали стаичката ми, като са изхвърлили всичките ми вещи – малкото неща, до които се свежда животът ми. Чудя се дали точно в този момент не е поседнал за няколко минути между задачите си във вътрешния двор, където така неразумно скрих изцапаните чехли, наслаждава се на галещото слънце с вдигнато лице, а от пътеката се разнася аромат на жасмин. Тук мирише единствено на изпражнения, пикня и вкиселена от ужаса пот и, уверявам ви, нито една от тези миризми не напомня и най-бегло на жасмин.