Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Книгата е малка и има семпла подвързия от кафява кожа. Нелепо вярвам, че е Библия, и ѝ благодаря за милия жест. Когато разгръщам първия лист обаче, откривам, че това е Коранът на Мохамед, преведен от арабски на френски, а оттам и на английски "за удоволствие на всички онези, които изпитват желание да надникнат в турския колорит, отпечатана в Лондон през 1649 година след Христа".
Езическата "свещена книга", при това отпечатана в Лондон! Когато вдигам поглед, за да изразя гнева си, откривам, че си е излязла също толкова безшумно, както дойде. Хвърлям пошлата книга далеч от мен; когато слизам във вътрешния двор обаче, откривам я най-отгоре в чантата с дрехи и тоалетни принадлежности, които ще взема при пътуването си.
8
Напускаме града в петък, свещения ден за мохамеданите. Из целия град в горещия въздух се носи зловещото ехо на мюезините, обявяващи молитвата, като крясъците на чуждоземни птици.
В покритата със завеси кабинка сме три. Другите две жени са облечени, подобно на мен, в памучни кафтани, а главите им са омотани в ярки шалове. И те като мен са синеоки, но ми изглеждат също толкова чужди като мароканките с техните тъмни вежди и мигли. Седим в пълно мълчание, а колата се клатушка и криволичи по тесните улички на града. В един момент отмествам завеската настрани и сноп слънчева светлина пронизва вътрешността на колата като нож. Момичето до мен се стряска и извръща глава настрани. Ръцете ѝ не спират на едно място, нервно потупва пръстите си.
Навсякъде е пълно с мъже, стичат се към близката джамия – мъже в бели роби и малки шапчици; мъже в туники и широки панталони, които стигат почти до глезените; мъже с чалми или роби с качулки. Лицата им са кафяви като лъскави орехи, а черните им очи шарят любопитно. Имат открити, пронизващи погледи: като ловци, надушили плячка.
След безкраен период от време, а може да са били само два часа, спираме.
– Пристигнахме ли? – пита момичето от другата страна на каретата.
– Ти си англичанка? – извиквам едва ли не обвинително.
Другата ми отговаря.
– Ирландка. Ние сме ирландки, не англичанки. Сестри сме, Тереза и Сесилия, сестри от Рингаскиди, но тъй като малко хора знаят къде е това, да кажем, че сме от Корк.
Което обяснява движенията на пръстите, сякаш прехвърлящи невидима броеница. Майка ми беше страстна антикатоличка, обвиняваше съпругата на бившия френски крал за катастрофата на неговото, съответно и на нашето семейство; а когато синът му се ожени за португалска католичка, беше извън себе си от гняв. Надничам през процепа между завесите.
– В гората сме.
Те видимо си отдъхват.
– Благодаря ти, Дева Марийо. Със Сесилия сме се заклели да бъдем мъченици като света Юлия и света Еулалия. – Сесилия шумно избухва в сълзи. Тереза потупва ръката ѝ. – Спокойно, ти ще бъдеш като света Юлия, а аз като Еулалия. – Обръща се отново към мен. – Света Еулалия отказала да се отрече от вярата си, затова отрязали гърдите ѝ.
Хлипането на Сесилия прераства във вой.
– Пъхнали я в бъчва с натрошени стъкла и я търкулнали надолу по хълма. Но дори тогава не отстъпила, затова двама палачи разкъсали плътта ѝ с метални куки и нагрявали раните ѝ с факли, докато не припаднала от дима. След това я разпънали на кръст, обезглавили я, а от шията ѝ излетял бял гълъб. Станало чудо! – Очите ѝ проблясват фанатично. – Била едва дванайсетгодишна. Със Сесилия сме дали обет за целомъдрие пред светата девица. Ще бъдем света Сесилия и света Тереза от Рингаскиди. Момичета от цяла Ирландия ще отправят молитвите си към нас.
Струва ми се, че това не е голяма утеха за подобна жестока смърт, но копнежът към мъченичество поначало не е особено разпространен сред протестантите.
Завиждам ви за убежденията ви – казвам любезно и наистина е така. Дали собствената ми вяра ще ми помогне да измина пътя си благополучно?
Внезапно вратата на каретата се отваря със скърцане и един мъж надниква вътре. Сесилия потиска писъка си.
– Сиди Касем. – Навеждам глава.
– Госпожице Суон. Ще спрем тук за кратко.
Докато двете ирландки се възползват от гъстата растителност, аз шпионирам от разстояние насочилата се към нас дълга колона от мъже пленници, които си проправят път през гората. Техният водач язди по-напред, за да се види със Сиди Касем.
Навежда се от коня, хваща протегнатата ръка на възрастния мъж и я вдига към устните си. Очевидно и сред търговците на роби има йерархия.