Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Дали си мислех, че съм изпълнявала някакво безмълвно заклинание през тези тихи часове? Колкото повече се влюбвах в него, толкова по-сигурна бях, че чувствата ни са взаимни – заради начина, по който накланяше главата си, заради маниера му при поемане на чаша лимонада или някое от сладкишчетата, които приготвях за него с такава грижа всеки ден.
Той отказваше да ми покаже работата си, докато не напредне, но до момента, в който приключи поръчката, вече бях убедила себе си за образа, сътворен от талантливите му ръце и безсмъртните маслени бои, които изстискваше върху палитрата си така сластно. Ето защо, когато ми показа готовата творба, помислих, че се шегува с мен, че ми показва портрета на друга. Тази жена беше грозна и безлична в благоприличната си рокля с висока яка, колосаната си бяла шапчица и якичка... Очите ѝ, присвити срещу светлината на кухненската градина, бяха потънали в изобилие от бяла плът; носът ѝ приличаше на клюн, а устните ѝ бяха стиснати в права линия. Имаше вид по-скоро на строга пуританска девица, отколкото на дъщерята на английски роялист, която умира френският художник да разкъса дрехите ѝ и да я обладае сред лехите с боб и репички.
Преглътнах разочарованието си, платих му, дори надплатих за сбогом. Беше прекарвал по четири часа всеки ден в продължение на три седмици в компанията ми. Взе парите и след пет минути си тръгна, без да се обърне нито веднъж. Никога повече не го видях.
Гледах портрета дълго и внимателно. След това го изгорих. Нося картината в съзнанието си като образ на това коя съм... Това определено не е жената, която ме гледа от огледалото на Лала Захра. Тази жена трябваше да нарисува Лоран, тази екзотична кокетка с блестяща кожа и разпусната светла коса, чиито очи светят в същото тюркоазено като коприната. Тази жена може би щеше да го заплени, както толкова копнеех навремето.
Усмихвам се скептично на отражението си – толкова по-добре, че това не се случи.
Лала Захра обърква израза ми със задоволство.
– Виждаш ли, Алис, ще станеш чудесна куртизанка. Кафтанът ти отива.
Тя е в недоумение, когато го разкъсвам, хвърлям го към нея и избухвам в сълзи. За пръв път плача, откакто съм пленена.
Кафтанът е едва началото. Водят ме на място, което наричат хамам, нещо като обществена баня. Там ме събличат и ме пращат в ужасно гореща стаичка, пълна с пара. Виждам трудно заради изпаренията, но когато въздухът се избистря, забелязвам голям брой местни жени, които се разхождат чисто голи с по-малко свян и от Ева, преди да отхапе от ябълката. Някои седят, други се движат, като разкриват цепки, неокосмени като на дете. Всички бърборят на странния си език, а виковете и смехът им кънтят помежду каменните стени. Ако затворя очи, мога да повярвам, че съм сред стадо примати.
Тази голота ме шокира, тъй като по улиците жените се покриват от глава до пети, увиват се с дрехите до такава степен, че не предлагат нищо дори и на най-похотливото въображение. Ще трябва да преразгледам преценката си за хората, между които се намирам. Щом нежният пол е толкова дързък, какви ли са мъжете и как биха се отнасяли с жена като мен?
Прислужниците мият косата ми и търкат кожата ми, а аз се отказвам да се боря, за да ги отпратя, докато не ме завеждат в друга стая, където ме карат да легна с опънати ръце и крака, положени върху каменен блок. Сместа, с която са покрити интимните ми части, е дръпната безцеремонно и през следващия половин час ми се налага да стоя със затворени очи и да си представям, че съм отново в спокойния вътрешен двор на Лала Захра, тъй като унижението, което изпитвам, е неописуемо.
По-късно същата нощ се оглеждам в усамотението на стаята си – върху нещастната зачервена кожа по цялото ми тяло няма дори едно косъмче, досущ като някой от херувимите на Рафаело съм.
На следващата сутрин Лала Захра ми поръчва да се приготвя за пътуването си към Мекнес. Подава ми книга.
– Ти си образована и интелигентна жена, мисля, че ще я оцениш. Обещай ми, че ще почетеш от нея, когато имаш възможност. – След това бързо ме прегръща и се взира в мен, а очите ѝ блестят на ярката светлина.