Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
на задната седалка, намести се до нея, а шофьорът му затвори вратата.
- Претърсих доста през допълнителните няколко часа тази вечер – каза тя – и
открих няколко първокачествени бални рокли.
- Добре. Насочи се към Салем, Ед – каза Пакстън на шофьора си. – Пикъринг
Уарф. – Обърна се отново към нея. – Аз самият свърших доста, вероятно защото се бях
отдал на рядката тишина. Тази вечер харесах замъка за пръв път от години.
- Хората ти биха постигнали много, ако останат толкова до късно като нас.
- Откакто те срещнах – каза Пакстън – имам странното чувство, че можеш да
четеш мислите ми. Брилянтна си, да знаеш. Мога да използвам някой като теб в екипа
си.
- Мислех, че те вбесявам.
- А, така е, но чуй. Права си. Хората можеха да свършат много тази вечер. Днес в
тишината работиха като никога. Без препирни, което никога досега не се бе случвало.
Нито когато дядо ми построил отново източното крило, нито когато баща му добавил
западното, нито когато моят баща е добавил навеса за лодки.
- Кой е добавил неподходящите допълнения, които карат едната страна на замъка
да изглежда като пиян моряк, криволичещ към морето?
- Никодемус, съпругът на Гюси. Но е имал методичност в лудостта си. Някога
суша е съединявала остров Пакстън с Марбълхед, а стар парен влак е превозвал
семейството до и от континента.
- Трудно е да си го представи човек.
- Двигателят и купето са в източното крило. Стаята с играчките води до депото на
влака. Щях да ти го покажа, ако не бях… – Той погледна към шофьора си. – Разсеян.
Намигването на Пакстън породи у нея чувство за интимност. Той помоли Ед да
вдигне прозореца, който ги разделяше, а тя потрепери като тийнейджърка на първа
среща. Когато пое ръката й, Хармъни се зачуди дали не се опитваше отново да я
прочете с Брайловата азбука.
- Нека стигна до главната идея – каза той. – Имам бизнес предложение за теб.
Това звучеше секси. Ама не!
- Ако успея да накарам мъжете да работят в хармония за толкова време, колкото
днес, бих могъл да завърша реставрацията и да продам мястото преди края на лятото.
- Ако приемем, че Гюси ще ти разреши.
- Именно, заради което искам да ти предложа работа с жилище в замъка.
С жилище? Напълно я беше изненадал. Как бе могла да пропусне тази част?
Но не я беше пропуснала; беше й се отдала, фантазирайки заедно с него, без да
осъзнава, че най-добрият начин да изживеят фантазията, бе да заживеят заедно.
- С теб в къщата – обясни той, – екипът ми ще може да работи всеки ден, вместо
да се карат. Мъжете са винаги съгласни на извънредно заплащане, а по-дългото
работно време ще ги зарадва.
Мисълта накара сърцето й да пропусне удар.
- Да се нанеса?
Не беше разкрил всичките си мотиви. Искаше да узнае повече за пръстена и,
добре де, също и за нея. Хората му вярваха, че тя укротява призрака и заплашваха да
напуснат, ако не я наеме, което адски го дразнеше, но поне не си го изкарваше на нея.
Тя го интригуваше и – любимият й стимул – бе запалила доскоро спящото му либидо.
Ура.
- Значи искаш да съм ти секретарка или нещо подобно?
- Не, работата е много по-лесна от това. Искам да се размотаваш наоколо.
Разгледай дрехите и джунджуриите, каталогизирай ги и ги оцени. Купи каквото искаш
и ми кажи колко да искам за останалото. – Той стисна ръката й. – Трябва само да се
появяваш и да ходиш на лов за съкровища всеки ден. Фасулска работа. – Той поклати
глава. – Проклет да съм, ако не се чувствам така, сякаш наемам вещерски доктор.
- Вещерски умиротворител имаш предвид.
- Така ли?
- И още как. Укротител на призраци.
- Добреее.
- А надницата ми?
- Лакома си, а?
Разчитайки собствената му похотливост, тя повдигна вежда.
- Колкото и ти.
Той неочаквано се размекна, замаскирайки изчервяването си с прокашляне. Почти
го бе накарала да забрави, че хората му го бяха принудили на това, срещу което той
винаги щеше да негодува, което пък значеше, че работата й надали щеше да е толкова
лесна, колкото я представяше.
- Надница? – повтори тя.
- Не знам как да наричам работата ти, за да й сложа цена.
- Ще поддържам хората ти да работят. Колко плащаш на бригадира си?
- Работата на Кърт е много по-сложна, така че какво ще кажеш да ти плащам по
петнадесет долара на час, а ти да назовеш цената за дрехите, които искаш?
- Петнадесет на час за двадесет и четири часов работен ден? Защото ще озаптявам
Гюси двадесет и четири часа седем дни в седмицата… ако приема работата.