![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
47
Не, тъпо е така. Излиза, че тоя Ромео е някакъв негодник. Публиката няма да му
съчувства. По-добре да измисля някакво външно зло. Двамата млади се обичат, но
злият баща на Джил иска да ги раздели и затова и двамата се самоубиват. Тълпи от
британски туристи се стичат на погребението им...
Така е по-добре. Даже измислих финала:
“И плачеха туристите от Албиона,
за таз любов трагична във Верона...”
Оф, мразя да пиша такива сапунени опери! Всичките ми колеги от рекламата ще
ми се смеят. Ама пък нали ще взема добри кинти, какво ми пука!
3 май 1595
Откачената кучка Джил ми звъни по десет пъти на ден да ми реве. Искала да се
видим. А аз съм запецнал на второ действие, втора сцена и се чудя къде да
позиционирам първата среща на двамата влюбени.
Казах й, че имам много работа и че можем да се видим чак като завърша
пиесата. А тя ме заплаши, че ако и тогава откажа да се срещнем, щяла да се метне през
балкона. Затворих й телефона, разтреперан от нерви.
Балкона ли каза? Това не е лоша идея.
25 май 1595
Сър Тоби ми се обади и ми каза, че срокът е изтекъл и трябва да се явя при него
с готовата пиеса. Седнах да си я изчета и направо се отчаях. Никога досега не съм
писал такива глупости. Първо че сюжетът е адски лигав и сълзлив и второ, езикът е
фалшив и патетичен като предизборно слово на кандидат-кмет на Ипсуич.
Не мога да си обясня защо съм написал толкова слаба пиеса. Може би тия
истории с Джил са ми изпържили мозъка и съм изтрещял тотално.
Но няма как – трябва да я занеса на сър Джонсън. Дано провалът ми да го
подсети, че пиесите не са добро средство за отправяне на рекламни послания.
26 май 1595
Сър Джонсън ме покани на среща в агенцията. Отидох със свито сърце.
Чувствах се като ученик, когото са извикали, за да му кажат, че го изключват от
училище. Русата секретарка ми се усмихна похотливо, но сега не ми беше до това.
Седнах пред сър Тоби и виновно забих поглед в обувките си. Маркетинговият
директор разлистваше ръкописа ми и сумтеше.
– Мистър Шекспир, вие ли сте написали тази пиеса?
– Не. Ъ-ъ-ъ... Всъщност да, но...
– Мистър Шекспир, имам новина за вас. Вие сте гений!
– Подигравате ли ми се?
– Говоря съвсем сериозно. Никога досега не съм попадал на толкова силен
рекламен текст. Сцената на балкона е потресаваща, финалът също. Дадох на жена ми да
прочете пиесата ви и тя се разплака. Написали сте нещо уникално и аз ще ви платя
двойно. Само трябва да барнете някои детайли, за да я направим още по-въздействаща.
– Няма проблем, сър Джонсън. Кои детайли?
– Финалът, както вече ви казах, е потресаващ, много емоционален, обаче трябва
да махнете това с британските туристи, дето плачат...
– Защо? Нали идеята е да ги направим съпричастни към сюжета?
– Нашите туристи никога не плачат, мистър Шекспир. Те са щастливи, че са
клиенти на една щастлива туроператорска компания, която им прибира щастливите
пари, за да ги води на щастливи дестинации.
48
– Окей.
– Трябва да смените и заглавието. “Ромео и Джил” не звучи лошо, но Джил не е
италианско име. Какво ще кажете за Жулиета?
– Ами не е лошо, ама това ще доведе до промяна в ритъма на стиха. Джил е една
сричка, а Жулиета – четири. Това значи, че изцяло ще трябва да променя всички
стихове, в които се споменава главната героиня.
– Сигурен съм, че ще се справите, мистър Шекспир. Свършили сте голямото,
сега остава малкото. Трябва да сте готов до три дни, за да можем на 28-ми май да я
дадем в театъра и да направим премиера на 10 юни – точно в навечерието на
туристическия сезон. Ще направим бляскава премиера, ще поканим кралицата, ще ви
запозная с нея... Само да не вземете да дойдете с тоя лигавник, че много ще се изложим.
6 юни 1595
Джил ми се обади и ми каза, че е направила аборт и отива в манастир. Щяла да
приеме монашеското име сестра Офелия. Егати тъпото име!
Звучеше като надрусана с опиати – говореше провлачено и несвързано. Но ми
каза да не се тревожа за нея и ми пожела успех на премиерата.
Стана ми малко тъпо.
10 юни 1595
Премиерата мина блестящо. Актьорите играха добре и накрая почти цялата
публика беше просълзена. Какво нещо са зрителите – колкото по-тъпа пиеса напишеш,
толкова повече я харесват...
След премиерата имаше коктейл. Кралицата не дойде, но за сметка на това дойде
съпругата на дук Глостър – Гертруда. Разкошно парче – около 40-годишна в разцвета
на своята зряла красота. Залепи се за мен и си говорихме около час и половина. Каза, че