![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
Верно – взимам луди кинти, ама за какво са ми, като не ми остава време да ги
харча.
Пък и качеството пада – не може всяка реклама да ти е шедьовър. Все пак
неотдавна направих един гениален клип, за който със сигурност ще взема награда на
рекламния фестивал.
Клипът е за бирата “Off-side”.
Кадър от хеликоптер на осветен футболен стадион. Камерата стремглаво се
спуска надолу, лети над претъпканите трибуни, феновете са на крака и викат.
Стадионът притихва. Камерата спира пред мацка по цици. Циците, разбира се, са
огромни като всички рекламни цици. До нея някакъв небрежен пич си гледа мача и пие
биричка “Off-side”.
Мацката го поглежда и се облизва еротично. Пичът се усмихва и й подава
биричката. Тя я надига и започва да пие жадно.
Кадър на футболния терен, известен футболист бележи красив гол.
Камерата отново показва сектора, в който са мацката и пича. Около тях всички
скачат и крещят: “Гоооооооол”! Мацката също скача, циците й са обляни в пяна от
бирата.
На екрана излиза лого:
Вкарай с “Off-side”!
11 февруари 1599
Обади ми се сър Тоби Джонсън, да ми съобщи, че ми дава допълнителна премия
за онази простотия “Ромео и Жулиета”. Играела се вече четвърти сезон в почти всички
английски театри и докарала на “Албионтурист” огромен приток от туристи за Верона.
Наложило се да купуват още автобуси, за да могат да насмогнат на наплива. Аз вече
бях забравил, че съм написал тая глупост, ама още някой лев за нея няма да ми дойде
зле.
Гертруда прекарва при мен всеки уикенд и се чукаме като невидели. Тази жена
има смайващи сексуални фантазии. Кара ме да вземам от театъра различни костюми и
да се чукаме облечени с тях. Веднъж сме Цезар и Клеопатра, друг път лекар и
пациентка, трети път надзирателка и затворник. Много е забавно, само дето Гертруда
става все по-ненаситна и напълно ме изтощава от секс.
3 октомври 1600
Сър Тоби Джонсън ми се обади да ми поръча нова пиеса. Щели да разработват
нова дестинация – екскурзии до датския град Елсинор. Аз тоя град дори не съм го
чувал, а те пиеса ми искат за него. Опитах се да се измъкна, защото аз още
продължавам да вземам луди хонорари за “Ромео и Жулиета”, но той ми каза, че сега
предизвикателството било много по-голямо и ако съм се справел, щял да ми плати три
пъти повече отколкото за “Ромео и Жулиета”. Освен това да съм имал предвид, че
таргет-група на тези екскурзии били предимно студентите.
Седнах да мисля сюжета.
Тоя път ще направя черна комедия. Главен герой ще е принц Омлет. Той е
студент – пройдоха и непрекъснато кърка и пуши трева със своя приятел Фелацио.
От тревата получават халюцинации и им се явяват призраци, а после отиват на
гробищата и изравят черепа на техния “най-добър приятел” – магаренцето Йори.
Накрая тръгват да играят дартс, но са вече толкова пияни и напушени, че се пронизват
смъртоносно със стреличките и умират.
51
Голям ташак ще стане!
1 ноември 1600
Написах пиесата на един дъх и я дадох на сър Тоби да я прочете. На другия ден
се срещнахме в огромния му кабинет. Получих чувството за дежа вю. Както преди 5
години, той отново прелистваше ръкописа ми и отново сумтеше.
– Ти ли написа това, Бил?
– Да, разбира се.
– Ти подиграваш ли ми се? Каква е тази простотия? Какви са тия призраци,
какви са тия мъртви магаренца?
– Ама нали казахте, че таргет-група са ви студентите, сър Джонсън. Затова
реших, че най-добре ще е да напиша нещо смешно.
– Бил, някакви проблеми ли имаш? Да не си почнал да се дрогираш? Ти смяташ,
че тази простотия е смешна?
– Да.
– Добре, няма да спорим кое е смешно и кое не, но аз тук съм шибаният шеф и
ти казвам, че това не е смешно. Искам хубава, трогателна, страстна трагедия като
“Ромео и Жулиета”.
– Не ми се пишат вече такива неща, сър Джонсън. Не ми е интересно.
– Ти май не разбираш какво ти говоря. Ти не си писател, ти си шибан
копирайтър. И изобщо не ме интересува какво ти е интересно, а ти казвам да си
разкараш мързеливия задник оттука и след един месец да ми донесеш нормална пиеса.
Ясно ли ти е?
Беше ми ясно, че не мога да откажа. Но ми беше ясно и че това ще е последната
пиеса, която ще напиша. Аз съм вече голямо име в рекламния бизнес и не бива да си
позволявам професионални компромиси.
5 ноември 1600
Изискванията на сър Тоби ми утрепаха вдъхновението. Хич не ми се пише
такава простотия, затова реших да не си давам много зор, а да преправя пиесата с леки