Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Казват, че брат ми Роб винаги е там, където е разгарът на битката — каза тя дръзко. — Макар че той е по-голям от ваша милост, разбира се. Вече е мъж.

Това го накара да се намръщи.

— С брат ти ще се заема след като приключа с този предател чичо ми. Ще го изкормя със Сърцеяд, ще видиш.

После обърна коня си и го пришпори към портата. Сир Мерин и сир Озмунд препуснаха от двете му страни, след тях поеха в строй златните плащове. Дяволчето и сир Мандън Муур останаха в тила. Стражите ги изпратиха с викове и възгласи. Когато и последният излезе, над двора се възцари мрачна тишина, като в затишие пред буря.

Пеенето я притегли през тишината и Санса се запъти към септата. Последваха я две конярчета и един от стражите, чиято смяна беше изтекла. След тях тръгнаха и други.

Санса не беше виждала септата толкова пълна, нито толкова ярко осветена; снопове разноцветни лъчи се спускаха през кристалите от високите прозорци и навсякъде горяха свещи. Олтарите на Майката и Воина се къпеха в светлина, но Ковача, Девата и Отеца също си имаха поклонници, няколко пламъка играеха дори по получовешкото лице на Странника… та какво друго беше Станис Баратеон, ако не Странника, дошъл да ги съди? Санса навести всеки от Седемте по ред, като запали свещ на всеки олтар, след което си намери място на една от пейките до стара набръчкана перачка и едно момче, не по-голямо от Рикон, облечено в тънка ленена туника като рицарски син. Ръката на старицата беше кокалеста и мазолеста, тази на момчето — малка и мека, но й беше добре, че има някой до нея, на когото да се опре. Въздухът беше топъл и натежал от миризмата на тамян и пот, от кристални целувки и восъчна светлина. От дишането й се замая главата. Химна го знаеше. Майка й я беше научила преди много време в Зимен хребет. Гласът й се вля в общия хор.