Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Признавам, че не съм очаквала да харесаш подобно огледало, Флора. Има твърде много завъртулки, къдрички и стъклени цветя. Обикновено предпочиташ простите неща.

Флора въздъхна и каза, че вероятно откакто е в Италия, е придобила вкус към пищните и сложни неща.

— Скъпо ли е? — попита леля Грейстийл. — Изглежда ми скъпо.

— Не. Съвсем не беше скъпо.

— Е, и това е добре, нали?

Леля Грейстийл слезе по стълбите към кухнята. Чувстваше се значително успокоена и уверена, че поредицата от тревоги и страхове, с които бе изпълнен денят, е свършила. Но жестоко се заблуждаваше.

В кухнята освен Бонифация и Миникело имаше двама души, които леля Грейстийл не беше виждала никога досега. Бонифация не приготвяше овесената каша за Флора. Дори не беше извадила овеса и млякото от килера.

Щом видя господарката си, Бонифация я дръпна за ръката и я обсипа с припрян порой от думи на своя диалект. Говореше за бурята — поне това беше ясно — и казваше, че е дело на дявола, но повече от това леля Грейстийл не можа да разбере. За нейно огромно учудване Миникело се зае да й обяснява. На много сносен вариант на английския език той каза:

— Магьосник енглиз прави. Магьосник енглиз прави темпеста.

— Моля?

С честата намеса на Бонифация и на двамата мъже Миникело съобщи на господарката, че по време на бурята няколко души погледнали нагоре и видели процеп в черните облаци. Но това, което зърнали през процепа, ги смаяло и ужасило: не било ясен лазур, както очаквали, а черно нощно небе, пълно със звезди. Бурята съвсем не била естествено явление, а имала за цел да скрие приближаването на черния стълб на Стрейндж.

Тази новина скоро се разнесе из целия град и силно разтревожи жителите му. Дотогава се смяташе, че стълбът от тъмнина е ограничен в рамките на Венеция, която за жителите на Падуа бе естествената сцена на всякакви ужаси. Сега беше ясно, че Стрейндж стои във Венеция поради личен избор, а не поради това, че е омагьосан. Всеки град в Италия, всеки град в света можеше внезапно да бъде споходен от вечния мрак. Това само по себе си беше достатъчно лошо, но за леля Грейстийл бе още по-лошо: към страха й от Стрейндж се прибавяше неприятното убеждение, че Флора я е излъгала. Тя се чудеше дали е възможно племенницата й да е излъгала, защото е омагьосана, или защото привързаността й към Стрейндж я е накарала да пренебрегне принципите си. Леля Грейстийл не знаеше кое от двете е по-страшно.

Тя писа до брат си във Венеция, като го молеше да дойде. Междувременно реши да не говори за случилото се. През останалата част от деня леля Грейстийл внимателно наблюдаваше Флора. Мис Грейстийл се държеше както обикновено с изключение на това, че от време на време в отношението й към леля й се долавяха признаци на разкаяние, макар да нямаше причина за това.

Към пладне на следващия ден — няколко часа преди писмото на леля Грейстийл да стигне до Венеция — пристигнаха доктор Грейстийл и Франк. Те казаха, че когато Стрейндж е напуснал енорията „Санта Мария Дзобениго“ и е тръгнал към сушата, това не е останало скрито за никого във Венеция. От различни части на града се виждало как стълбът на мрака се мести над морето. Повърхността му заискрила и от стълба заизлизали кръгове и спирали мрак, които после се прибирали, сякаш целият стълб бил направен от черни пламъци. Как се придвижвал Стрейндж по водата, дали пътувал с лодка или прекосявал морето с помощта на магия — никой не знаел. Бурята, чрез която се опитал да скрие приближаването си, се надигнала едва когато стигнал Стра, градче на осем мили от Падуа.