Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Оставаха още петима.

Появи се и Кендарик, стиснал несръчно сабята, и едва сега Джеймс си даде сметка, че заместникът дори не умее да се защитава. Джеймс скочи встрани и събори един от таласъмите, който се опитваше да го заобиколи, после се завъртя в другата посока и посече през кръста чудовището, което застрашаваше да промуши Кендарик.

Ужасеният заместник го гледаше с облещени очи.

— Върни се отзад при Ройос! — кресна му Джеймс.

Кендарик стоеше като парализиран, така че се наложи да го бутне с рамо в посоката, в която трябваше да тръгне. В последния момент Джеймс долови някакво раздвижване във въздуха и едва успя да се наведе, за да избегне насоченото към главата му острие. Ако се беше забавил само секунда, щеше да е с една глава по-нисък.

Извърна се и видя, че го е нападнал един от обгорените таласъми. Цялата дясна страна на чудовището димеше, окото му беше подпухнало и затворено и Джеймс незабавно се премести от тази страна, за да попадне в сляпата зона на противника си.

Яжара произнесе ново заклинание и изстреля лъч яркочервена светлина, която попадна право в лицето на таласъма, атакуващ Кендарик. Съществото изпищя, изпусна сабята и притисна очите си с лапи. Останалите таласъми се разколебаха.

Кендарик се възползва от моментното затишие и избяга отзад. Мястото му заеха брат Солон и един от посетителите, които веднага се нахвърлиха върху заслепения таласъм. Чудовището едва успя да избегне удара на страховития чук, докато другият мъж се опитваше да го промуши. Възползвайки се от това, че атаките на двамата не бяха съгласувани, таласъмът се отдръпна и побягна.

Изведнъж всички останали таласъми се втурнаха да си спасяват живота. Джеймс последва неохотно един от тях, но бързо се отказа от преследването, спря и се обърна, за да провери какви са щетите от нападението.

Странноприемницата бе обгърната от пламъци и Ройос я гледаше отчаяно, прегърнал дъщеря си. До него стоеше конярчето и гледаше пламъците с широко отворени очи.

Половин дузина таласъми се търкаляха мъртви по земята.

Джеймс поклати учудено глава.

— Какво ли е докарало таласъмите толкова близо до брега?

Брат Солон застана до него.

— Таласъмите са прословути с глупостта си, но едва ли биха се опитали да крадат коне, ако нямаха лагер наблизо.

Дъщерята на Ройос се приближи към тях.

— Вчера оттук мина жената на фермера Тут. Беше тръгнала да търси войници, които да спасят малкото й момиченце.

— Мария! — скастри я Ройос. — Кой ти позволи да дрънкаш врели-некипели?

— Татко — обърна се момичето към него. — Нима мислиш, че можеш да ме защитиш от всички неволи на този свят? Погледни какво стана. Странноприемницата изгоря напълно. Успя ли да я спасиш?

Ханджията само повдигна широките си плещи.

— Дъще, май не съм забелязал кога си пораснала.

Около тях се скупчиха останалите гости — някои все още стискаха саби и кинжали.

— Благодаря на всички, които помогнаха за прогонването на таласъмите — обърна се към тях Ройос.

— Щеше ми се да свършим тази работа докрай — промърмори Джеймс.