Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Най-сетне се появи единият от Следотърсачите — Джексън. Излезе на поляната, повел коня зад себе си.

— Лейтенант, забелязахме отряд наемници.

— Хора на Мечището?

— Марик е на това мнение, макар да не е видял самия него. Ако се съди по описанието, с което разполагаме, не е от онези, дето не се забелязват. Марик остана там. Лагерът им е на една поляна на миля оттук. Предлагам да ги заобиколим и да ги ударим едновременно от две страни.

Уилям обмисли плана. Не му хареса идеята да разделя отряда си по време на марш, но знаеше, че ако нападнат от едната страна, наемниците лесно могат да се пръснат из гората. Нуждаеше се от сведения, а не от трупове. Накрая кимна.

— След колко време?

— До един час ще сме на позиция.

Уилям вдигна очи към следобедното слънце. Това означаваше, че ще нападнат наемниците преди мръкване.

— Добре. Бъдете готови преди залез-слънце. Ще ударите едва след като се уверите, че сме от другата страна.

— Лейтенант?

— Да, Джексън?

— Познах някои от тези типове. Те са от Сивия нокът, едно свърталище горе в Ландрет.

— Ландрет значи? — повтори Уилям.

— Да. Корави копелдаци. Чух, че настоявали кешийците да им плащат за правото да минават през долината. Понякога слизат до Крондор да похарчат спечеленото злато, но по-често се навъртат тук, на север.

Уилям се замисли над думите му.

— Сигурно са били в Крондор с Мечището, а после той ги е отпратил на север.

— Нещо такова трябва да е станало — съгласи се Джексън.

— Което означава, че от първоначалния екипаж на Мечището са останали шепа хора.

— Звучи логично — каза Джексън. — Но тези момчета няма да си плюят на петите, освен ако не подушат, че им е спукана работата. Познавам ги добре.

— Затова пък е сигурно, че не хранят каквато и да било лична привързаност към Мечището. Ако успеем да заловим… — Той се обърна и повика сержант Хартаг. — Каква е местността нататък? На коне ли ще продължим, или пеша?

— Най-добре да се спешим, лейтенант. Конете ще вдигат повече шум.

— Пеша да бъде тогава — склони Уилям. — Вземи половината от хората и тръгвай с Джексън. Вържете конете колкото се може по-близо до лагера. Лъконосците ще разположиш на единия фланг. Нека сигнализират, когато са готови. Ще разчитаме на тях никой да не се измъкне жив от клопката. Ако срещнете силен отпор, отдръпни се и остави на стрелците да ви прикриват. Изчакай, докато чуеш, че атакуваме от другата страна, после удари с все сила. Но помни — искам поне един жив… — Той се обърна към Джексън. — Върви и кажи на Марик да ви чака при пътеката.

Следотърсачът кимна, метна се на коня и препусна. Само след минута сержантът раздели хората и поведе едната от двете групи. Уилям изчака да се скрият зад завоя, после махна на своя отряд да го следва. Докато крачеха сред дърветата, усети как напрежението в него расте. Скоро щеше да узнае къде се крие Мечището, а малко след това да се изправи срещу него.