Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Монахът се замисли.

— Трудно е да се каже. Проклетите създания не разсъждават като мен и теб. Да речем, още три групи като тази, дето ни нападна. Едната пази лагера, а другите две извършват набези. По-странното бе, че в тази група имаше вождове и жреци.

— И с каква цел може да е това? — попита Кендарик, който най-сетне се бе възстановил от уплахата.

— А, това е ясно като бял ден — отвърна Солон. — Те са отвлекли човешко бебе. — Той вдигна очи към небето, насред което грееше Малката луна. — След два дни, в нощта на пълното затъмнение, ще го поднесат, нещастното, в жертва на боговете. Тъй че тия тука не бяха бандити, тръгнали да събират плячка. Този набег е с религиозно предназначение. Изпълняват повелята на предците — да нахлуят в човешките поселения, да проливат човешка кръв, да взимат роби, да крадат коне, а после да се приберат. Много лоша работа, казвам ви.

— Трябва да направим нещо — заяви Яжара. — Ако наистина ще убият детето след две нощи, отрядът няма да пристигне навреме, за да го спаси.

— Ненавиждам мисълта, че ще подложат бедното дете на мъчения, но от друга страна, ни чака още по-важна и неотложна работа — въздъхна Джеймс.

Яжара го сграбчи за ръката и му заговори с нисък, ядосан глас:

— И ще оставиш едно бебе да бъде заклано като добиче?

— Не можем да бъдем навсякъде, нали? — попита я Джеймс.

— Не можем. Но аз ще ида сама, ако трябва.

Джеймс се освободи от хватката й.

— Не забравяй, че дългът стои над всичко.

— Ти сам каза, че може целта на това нападение да е да се отвлече вниманието на войниците. И без това трябва да чакаме в Халдонова глава, докато пристигне конният отряд. Ако спасим детето и го върнем на семейството му, ще изгубим не повече от два дена — време, достатъчно отрядът да заеме позиции в Мелничарски отдих.

Джеймс махна с ръка и даде знак на Кендарик и Солон да се приближат.

— Солон, възможно ли е тези таласъми да работят за Мечището?

— Не мисля — отвърна монахът. — Но не е изключено да са под негово въздействие. Малко натиск, малко магия, няколко бъчвички с ейл и вино и току-виж решили, че има хляб в това да опустошават тукашния район.

— Мечището да не е вездесъщ? — зачуди се Кендарик.

— Не, не вярвам — отвърна Джеймс. — Дори не смятам, че стои зад тази работа. Според мен той служи на някой друг.

— Защо? — попита Яжара.

— Ще ти отговоря по пътя. — Той погледна към небето. — До няколко часа ще започне да се развиделява. Време е да тръгваме.

— Къде отиваме? — попита Кендарик.

— На лов за таласъми — отвърна Джеймс с убийствена усмивка.