Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Търсим един човек, казва се Алан — обади се отново Кендарик.

— Това трябва да е онзи Алан, дето седи на масата в ъгъла. Често се отбива насам. — Съдържателят снижи глас и добави: — Не е от приказливите, но подозирам, че често си има работа със служителите на Короната. Иначе го бива да слуша. Не си тръгва, докато не чуе края на историята.

Джеймс хвърли свиреп поглед на Кендарик, после се обърна и прекоси помещението. На масата в ъгъла седеше самотен мъж и рееше поглед из странноприемницата.

— Ти ли си Алан? — попита го Джеймс.

— Съжалявам. Познаваме ли се?

— Не мисля. Идваме от Цитаделата — натърти Джеймс.

Алан му махна да се приближи.

— Радвам се да го чуя. Чичо Артур прати вест, че ще дойдете.

Джеймс седна на единствения свободен стол, а Кендарик и Яжара застанаха зад него. Солон огледа стаята, за да се увери, че не ги подслушват.

— Чу ли се нещо за отряда на Уилям?

— Засега се справя чудесно. Той и приятелите му са излезли на лов из планината. Похвалили са се, че са се натъкнали на мечи следи.

— А какво ни разправя ханджията за Халдонова глава?

— Лично аз не съм ходил там от доста време. Разправят, че селцето било прокълнато. Чух за болни хора и животни, изчезнали деца и дори за някакви чудовища, които скиторели нощем по улиците. Не зная кое е истина и кое измислица, но срещнах доста хорица, които са си събрали багажа и бягат надалеч. Всичките се кълнат, че имало зла магия.

— Мразя тази дума! — ядоса се Яжара. — Какво по-точно искаш да кажеш?

Алан погледна Яжара и макар че не я познаваше, вероятно се досети, че това е новата магьосница на принца, защото каза почтително:

— Моля да ме извините, милейди. Край Носа на вдовиците живее една старица, при която местните хора ходят да ги лекува. Винаги са я почитали, но откак взеха да се случват тези неща, я намразиха и сега твърдят, че била вещица.

— Може би ще има нужда от помощта ни — промърмори замислено Яжара.

— Накъде тръгваш сега? — обърна се Джеймс към Алан.

— Бързам за гарнизона в Сарт. Чух, че на изток от него били забелязани таласъми. Нищо чудно да са си направили там бивак.

— Могат ли да ни попречат да стигнем Халдонова глава? — попита Джеймс.

— Съмнявам се, но най-добре нощем да не излизате на пътя. Досега са нападали само ферми с добитък. — Той огледа помещението и добави: — Време е да тръгвам. Оставил съм няколко души по-надолу по пътя. Реших, че ще е по-добре да не привличам вниманието върху себе си. Отивам да ги взема и потегляме на юг. И още нещо — сети се той, след като се надигна. — Патрулът, който трябваше да ви придружи, все още не е стигнал Мелничарски отдих. Може би ще са там, когато се появите и вие, или ще пристигнат по-късно. Но най-добре да изчакате в Халдонова глава, докато не сте сигурни, че са вече в района.

Джеймс благодари на Алан и агентът си тръгна.

— Не е ли време да похапнем? — попита Кендарик.

— И да поръчаме да ни приготвят стаите — каза Джеймс, стана, върна се при тезгяха и повика Ройос.