Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Солон се метна на коня и всички препуснаха по тясната пътека. Скоро настигнаха фермера. Мъжът се обърна и ги изгледа с нескрито подозрение. Беше въоръжен с коса, която държеше пред гърдите си — готов да отбива удари или сам да ги нанася.

— Почакай — вдигна ръка Джеймс. — Ние сме хора на принца.

— Най-сетне! Мислех си, че никой няма да ми прати помощ. Как е жена ми?

— Струва ми се, че ни бъркаш с други — отвърна предпазливо Джеймс.

— Какво? — подскочи фермерът. — Искате да кажете, че не ви е пратила Беки от Крондор? А аз си помислих, че сте дошли да спасите дъщеря ми!

— Успокой се, Тут — обърна се към него отец Солон. — Вече си под покровителството на Ишап. Казаха ни, че те е сполетяло нещастие. Моля те, разкажи ни какво се случи с дъщеря ти.

Мъжът видимо се поотпусна.

— Беше преди седмица. Излязох на лов с един мой приятел, Лейн. Намирахме се из хълмовете на изток оттук и една нощ чухме тъпани и зурли. Приближихме се, за да видим каква е причината за тази врява, и в един каньон недалеч оттук се натъкнахме на банда таласъми. Бяха заловили едно момченце и… о, богове… посякоха го на две. Принесоха го в жертва! Аз извиках… не можах да се сдържа… и те се втурнаха да ни преследват. Успяхме да им се измъкнем, но после, онзи ден, те нападнаха фермата ми. Влязоха в къщата и отвлякоха дъщеря ми! Лейн умее да разчита следи и тръгна след тях, а аз пратих Беки за помощ в Крондор и после поех след него. Днес пък се появихте вие.

— Накъде тръгна Лейн? — попита Джеймс.

— Обратно към каньона, дето ги видяхме за пръв път. Оставил ми е знаци, за да го следвам. Смятах да изчакам пристигането на войниците… но не можех да понеса мисълта, че дъщеричката ми ще бъде разкъсана от онези зверове!

— Ще бъде в безопасност до следващото лунно затъмнение — обясни Солон.

— Имаше затъмнение на Средна луна в нощта, когато убиха момченцето — каза Тут и изведнъж пребледня. — Утре е затъмнението на Малка луна!

— Трябва да действаме бързо — изсъска Яжара.

— Всичко е работа на онази вещица — просъска Тут.

— Вещица ли? — попита Яжара.

— Ами да, старицата от Халдонова глава — проклетата вещица вероятно е предизвикала отвличането на дъщеря ми с черните си магии!

Яжара го изгледа с присвити очи.

— Ти видя ли някакви „магии“, когато таласъмите убиха момчето?

— Не, но…

— Сега не е моментът да го обсъждаме — прекъсна ги брат Солон. — Ако искаме да помогнем, трябва да действаме незабавно.

— Моля ви, направете го! — възкликна Тут. — Помогнете да спасим дъщеря ми!

Солон се огледа.

— Ще се разположиш на лагер тук, добри ми човече. Тази нощ ще ги нападнем.

Джеймс кимна.

— Да тръгваме.

Те поеха по пътеката, а фермерът остана да намери подходящо място за лагер. Докато се отдалечаваха, Джеймс се обърна да го погледне. Нямаше никакво съмнение, че нещастният човечец възлага всичките си надежди на тях.

— Изглежда, Лейн — приятелят на Тут — е попаднал в беда — рече Джеймс. Бяха се натъкнали на няколко трупа на таласъми, разхвърляни върху пътеката и около нея. Под един от тях откриха и окървавено човешко тяло.